My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

3.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Намджун
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Бях потънал в мисли, когато внезапно някой отвори рязко вратата и седна до мен. Беше годеницата ми. Чаках я на летището да дойде. Баща ми така и не се отказа от мисълта да ме ожени, за това реших да взема първата кучка, която ми падне пред очите.

Нека ви се представя. Казвам се Ким Намджун. Аз съм среден син на известната фамилия Ким. На 30 години съм. С един неуспешен брак зад гърба си и един нов предстоящ. От Сеул съм и съм успешен притежател на една звукозаписна къща и директор на най-добрата компания за електроника в света. Сигурно в момента се чудите какво правя в Бусан, толкова далеч от домът. Баща ми ме накара да си взема почивка от работата с годеницата ми и да си "прекараме хубаво" на лятната ни вила тук на плажа. 

- А! Ето къде си скъпи!

Прегърна ме тя.

- Най-сетне се появи..Джени..

- Много ли ме чака, голямо момче?

- ...не..да тръгваме..

Колата потегли към семейната ни вилата. Реших да я поглезя малко.

- Готова ли си за ден на плажа?

- Винаги съм готова скъпи.

- Добре. Приготвяме се и тръгваме тогава.

Останалото време го прекарахме в мълчание.

- Скъпи добре ли си? По-мълчалив си от обикновено и изглеждаш замислен. Станало ли е нещо докато съм идвала насам?

Продължих да си мълча без да я отразявам. Не исках да ѝ казвам за случката. Джени мразеше децата и  се дразнеше щом чуеше за такива. Това е и една от причините да нямаме никакви особени отношения с тази жена. Но основната такава поради която я бях взел беше просто баща ми да ме остави намира веднъж завинаги и да приключим с темата за брака веднъж завинаги. Но гласът на майката на това момченце...звучеше ми много познат от някъде...струваше ми се че съм чувал този глас и преди..иска ми се..но надали е онази жена.. вероятно просто си въобразявам. След циркът с нея все още се опитвам да се съвзема. Дори да минаха 5 години...за мен това си остава като вчера... Трябва да престана да мисля за нея..