My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

46.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
     Гледна•Техьон    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Събудих се на сутринта самичък. Погледнах часът и пишеше 12:00.

- Странно... обикновено мама ме събужда . Къде е мама сега?

Станах от леглото и започнах да търся мама из апартамента.

- Омма? Тук ли си? Не. Не е тук. Омма? Омма? Омма~?

Странно. Не само омони я нямаше, но не виждах никъде и онзи аджуши (от корейски аджуши-чичко)...
Накрая стигнах пред вратата на спалнята на мама.

- А! Ето къде си! Омма~!

Приближих се, но осъзнах че чичкото спи до мама в леглото на мястото на тати. Спяха дълбоко и двамата.

- Странно. Защо аджуши и омма са се гушнали така...Омма! Омма! Ставайте! Сутрин е!

В този момент видях как мама започва да се събужда.

- Мм слънчице...

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
    Гледна•Т/И    
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Техьон дойде да ме събуди.

- Вие с Аджуши близки ли сте?

- Не, защо..?

- Защото сте гушнати.

В този момент осъзнах, че Намджун все още ме държеше през кръста, забил глава в тила ми. Какъв срам...
Побързах да махна ръката на Намджун от себе си и станах от леглото.

- Ти какво правиш толкова рано сутринта буден?

- Не е рано, омма, 12 часът на обяд е.

- 12 часът ли...

Гадост! Това значи че закъснях за работа!
Изтичах бързо до телефона си, за да звънна в редакцията, че днес няма да ида на работа...но като гледам те са ме търсили вече...
Звъннах обратно от пропуснатите обаждания и обясних че днес съм в неразположение да ида на работа. Главният директор каза, че няма проблем и аз си отдъхнах.

- А мамо!

- Кажи скъпи.

- А защо Аджуши спеше до теб на мястото на аппа? Нали Аджуши спеше до мен, как се е озовал до теб?

Изтръпнах от въпросът на синът си. Трябваше да измисля нещо бързо.

- Ама че си и ти Техюни.
Засмях се нервно. Не можех да му кажа истината.
- Случило се е така, защото се оказа, че Аджуши ходи на сън.