My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

84.

- Парк Джимин. Нима вашите не са ти казали, че се отрекоха от сестра ти официално?

- Не знам нищо относно това....как изобщо бих...те все още не поддържат постоянен контакт с мен в Бусан....
Джимини избърса сълзите си.
- Нуна, те са се отказали от теб?

- За жалост да, Парк Джимин. Официално е с документи. Вече тя не ти е сестра и няма нищо общо с вашето семейство и фамилията Парк.

- Но защо?!

- Джимини аз....
Погледнах го в червените му от сълзи очи. Беше му тежко...как се очаква да го кажа по-леко...
- С Намджун да кажем че се събрахме наскоро и Техьон е най-щастлив честно казано. Намджун е чудесен баща просто...когато нашите разбраха че съм се върнала тук обратно откачиха и поставиха въпросът така че да трябва да избирам между тях и него...

- И ти реши него, а?

- Джимини разбери ме. Нещата не опират просто до тях и Намджун. Изборът беше много по-жесток и труден. Трябваше да избирам между това да изглеждам добре в техните очи, те да си запазят нормалните отношения отново с мен и да си запазя обичта им и....това Техьон да бъде щастлив и аз самата да бъда щастлива също. Намджун ми обеща да се поправи и до тук не ме е разочаровал. Вярвам, че не ме е излъгал този път.

- Но нуна!

Джимин ме хвана за раменете, а аз свих юмруците в скута си и погледнах надолу с натежало чувство в себе си. Намджун грабна бързо ръката на Чим.

- Ей! Ей! По-полека с нея! До вчера беше болна на легло. Все още не се е оправила до край.

- Наистина ли??

Джимин ококори очите си и ме пусна бързо изплашен.

- С-съжалявам нуна...

- Не, не, няма нищо Джимини. Намджун...просто преувеличава. Добре съм вече.

- Не, не си.

- И все пак...!
Погледнах отново към Джимини.
-Пред вас вероятно изглеждам  като глупачка, но.....само аз си знам какво преживявам и смятам, че до някъде те ме осъдиха твърде жестоко за действията ми...