My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

62.

- ...това беше годеницата на Намджун...

..значи той наистина е...не разбирам.. Ако е истина тогава защо изобщо  подписа с мен!?
- Т/И..
Ама какво ми става и на мен! Какво си мислех!? Събуди се Т/И! Той също си има свой собствен живот! Сама съм си виновна! Заслужавах да ме удари!..
- Т/И!!
Погледнах нагоре към Юнги, който бе стиснал раменете ми и се опитваше да ме свали обратно на земята.
- Добре ли си? Хей..не я мисли..не бива..

- Не мога да си затворя очите все едно нищо не се е случило Юнги.

-  Знам, но не бива да го мислиш. Намджун подписа с теб, нали?

- Но е имал годеница, нали...

- Разбери. Положението беше тежко. Някой ден ще ти разкажа. Но той иска теб. Тя не означава нищо за него... Наистина...

Настана внезапна тишина между нас и той ме погледна.

- ...ще звънна на Намджун за да му кажа какво стана...

Кимнах и той изчезна на някъде, а аз седнах на дивана, оставена отново сама с мислите си..

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
       Гледна•Намджун     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Бях в компанията ми и работех, когато Хусок ми каза, че имам гост. Бях наистина изненадам да видя тази кучка тук, какво изобщо прави тук? Аз не ѝ ли казах да се разкара още...?

- Намджунии!
Прегърна ме тя.
- Толкова ми липсваше скъпи. Не съм те виждала цял месец. Как си?

- Добре. Ти какво търсиш тук, Джени?

Целувките ѝ караха кожата по цялото ми тяло да настръхва. Бяха толкова неприятни...вече не беше същото...нищо не би ми било по-приятно от Т/И.

- Е, дойдох да те видя какво правиш. Толкова ми липсваше и ще ми липсваш още толкова. Дойдох да ти кажа сбогом за малко, защото отивам да промотиран в Шанхай след само броени дни.

В този момент телефонът ми звънна, което я накара да се отдръпне от мен и да прекъсне серията си...и слава богу.

- Би ли ме извинила?

Джени се отдръпна от мен и седна на дивана видимо недоволна, че я гоня от при себе си, скръстила ръце и крака.