My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

95.

- Тогава защо ви е страх да ви доближа, госпожо Ким?

- Не смей да ме занасяш и да си играеш с мен дори за секунда! КАЗАХ ДА ОТКЛЮЧИШ ТАЗИ ВРАТА! ТРЪГВАМ СИ! Отказвам да ти бъда заложник!

- Госпожо Ким. Моля. Защо не седнете на дивана обратно и не охладите страстите малко?

Въздъхнах.
- ...хубаво...
И тръгнах пред него лекичко.
Глупак.
Изчаках го да ми се върже и рязко смених посоката към кухнята му, от където извадих от плота най-големият възможен кухненски нож. Той се затича по мен, но късно, защото срещу него срещна острието на ножа.

- Ще повторя отново. Отвори. Вратата.

Су започна да върви назад бавно, а аз заплашително напред към него. Той вдигна изненадан ръцете си пред мен, докато вървеше назад.

- О..котенцето показва нокти и характер?

Усмивката му беше нагла.

- НЕ СИ ИГРАЙ С МЕН ТИ КАЗАХ!
Доближих се още по-близо с ножа към него, сякаш готова да му нанеса вече немислимото.
- За последно. Отвори. Вратата.

Су се замисли. В очите ми се четеше ярост, каквато не бях показвала никога до сега. С едната ръка държах ножът срещу него, а другата ми ръка стоеше готова да мръдна на някъде всеки момент, в случай че ме изиграе отново. Настъпи дълбока тишина. Тогава чух треперещият му глас.
- Галатея...!..отключи входната врата...
Последван от звука на отключващата се ключалка.

Оставих го, взех си нещата от дивана все още пазейки се от него. Извадих бързо флакона от чантата си и задържах дъх, след което напръсках обилно и започнах да тичам с ножа назад към вратата на безопасно разстояние от него, докато все още го гледам в очите. Су се закашля силно.

- Долна кучка! Какво...какво...е.....

След 20 секунди както и очаквах изпадна в безсъзнание.

Цялото ми същество не знаеше от къде събрах това хладнокръвие да държа ножа така. И след като се уверих с другата си ръка, че вратата се отваря наистина, а той е в безсъзнание, адреналина напусна тялото ми. Ръцете ми се размекнаха и започнаха да треперят едвам държейки ножът вече. След което го изхвърлих на пода и избягах с всички сили светкавично към асансьорът навън. Стигнах до колата си. Качих се вътре, запалих двигателя и си тръгнах светкавично от там. А когато се уверих, че вече съм достатъчно далеч и съм в безопасност отбих колата.

Погледнах се. Ръцете ми все още трепереха, напомняйки ми за току-що разигралата се случка на онова място. Сълзите бликнаха. Последвани от гласът ми. Започнах да плача и крещя с глас в колата, оставяйки се на емоциите да ме завладеят за малко.

- Глупачка! Трябваше да послушам Юнги! Бях готова да го убия там! За малко да загубя и малкото семейство, което ми остана! За малко да се лиша сама от детето си!

След около час самоизлияния се съвзех. Престанах да плача, изчакай да се успокоя до край и тръгнах отново към вкъщи. Отваряйки вратата Юнги ме посрещна.

- Т/И!!! Добре ли си?
Започна да ме поглежда щателно той.
- Няма ти нищо и си добре нали??
Кимнах.
- Не изглежда добре. Станало е нещо нали? Какво направи онзи?

- Н-нищо аз....добре съм...това е важното...

- ...

- Както и да е. Приключих с работата. Как си?

- По-добре съм, но се притеснявам за теб.

- Юнги стига, добре съм. Наистина. Спокойно. И още нещо...Това си остава всичкото между нас и не казваме на Намджун. Не бива да знае...

- Ясно...

Намджун се прибра, Техьон си дойде с него също. Седнахме да ядем и всичко беше наред, докато късно вечерта Намджун ме дойде при мен в кухнята.

- Т/И, имаш ли секунда?

- Да, нещо станало ли е?

- Защо си свършила работата на Юнги, вместо него?

- ?!

- Джун, не съм му помагала с работата. От къде стана така подозрителен изведнъж?

- Не можеш да ме излъжеш. Познавам стилът на Юнги добре. Но пък признавам браво на теб.

- ...ти...как ме разкри..?

- Както казах. Стилът на чистене. С Юнги сте се устроили добре, но той е пропуснал малкият детайл да подреди след теб в негов стил и приборите след теб. Обикновено Юнги ги подрежда в ред ножове, вилици, лъжици, докато ти ги подреждаш или обратно или смесено. Забелязах го, когато ти бях на гости.

- Ама ти как...?!

- Пипнах те.
Намджун ме заключи в голям а прегръдка.
- Освен това когато лъжеш се държиш различно.

-....

- Един съвет от мен. Не ставаш за лъжец, за това не се пробвай в този бизнес.

- Много смешно...

- Ей. Ти реши да си премълчиш факта, че си свършила работата на Юнги. Защо го направи?

Гласът му стана строг.