My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

35.

Вечерта дойде. И приготвях вечерята. Джимин ми помагаше в кухнята, за да приключа по-скоро, а Техьон стоеше във всекидневната гледаше телевизия.

- И така почти сме готови. Какво остана още да се направи?

- Това беше всичко нуна, няма повече.

- Хах, колко странно. Бях сигурна че забравям нещо...

- Слушай, нуна...искам да поговорим. Обясни ми. Какво се случи? Как се стигна до това да излезеш от колата на Намджун?

Замълчах за миг...как трябваше да му обясня това подяволите...

- Джимини...когато излязох от вкъщи и тръгнах вече да се прибирам, Намджун ме отвлече...държа ме у тях до днес сутринта и искаше да говорим.

Внезапно изражението на Джимин се промени драстично. Можех да видя яростта в очите му.

- ...отвлякъл те е...наложило се е да ме излъжеш...не се притеснявах за теб, защото обичаш да помагаш на хората и мислех, че оправданието ти е реално, въпреки че аз и Техьон те чакахме вкъщи... През цялото време си била там..
Кажи! Какво ти направи онзи!?

Извика Джимин и дръпна шала от врата ми. Тъмните петна зейнаха пред очите му. Това го вбеси още повече. Хвана с ръка и свлече леко ръкава от рамото ми.

- Дж-джимини?!

- ...до долу ли продължават..?

Погледнах надолу и кимнах.

- Проклетото копеле...позволил си е да те пипа...ще го убия с голи ръце...

Замълчах си. Какво се очакваше от мен..да защитя Намджун? Нямах право да спирам Джимин дори от решението му.

- Значи Юнги е прав...иска Техьон..и какво точно ти каза?

- Иска ДНК тест за бащинство...отново.

- И ти ще го направиш ли?

- Ако това означава да ме остави намира съм готова на всичко. За това ще ида с Техьон още тази седмица по някое време. Няма смисъл да бягам и да отказвам. Ще му докажа, че греши.