My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

24.

След като излязохме от банята ѝ помогнах да се облече и тя седна на леглото очаквайки следващата ми команда към нея.
Беше ми толкова тъжно за нея. Преживяла е толкова, а сега и това. Защо Намджун не се примирява и не я остави да живее веднъж завинаги спокойно...не исках да го правя...

- Т/И..
Тя ме погледна.
- Съжалявам че трябва да го кажа, но трябва да те вържа отново...превантивна мярка..
Тя въздъхна за пореден път.

- Разбирам... тогава прави каквото ти е наредено...все пак не можеш да отвръщаш на господаря си...

Гледаше надолу, но думите ѝ бяха остри и изпълнени с тъга, от което ме заболя. Но беше права. Не можех да се противопоставя на Намджун. Ако го направех рискувам много.

В този момент подаде посинените си ръце първо свити в юмруци към мен рязко.

- Ето. Нека започнем от тук. Хайде давай. Вържи ръцете ми. Кой знае може да ми дойде куража и поредната доза адреналин и най-сетне да убия Намджун...за това нека започнем от тях.
Гледах я и не можех да повярвам на думите ѝ. По лицето ѝ потекоха горчиви сълзи. Не знаех как да реагирам, когато вдигна глава нагоре с усмивка между двата реда сълзи.
- Хайде де Юнги.
Буташе ръцете си към мен плачейки.
- Вържи ме! Давай! Хайде, какво чакаш? Послушна съм и се предавам сама. Хайде вържи ме! Вържи ме и ме дай ОТНОВО НА ТОВА ЧУДОВИЩЕ!

- Т/И...моля те не говори така...той ще те пусне...каза че иска да проведете само разговор...

- Нима? Само разговор?! Кой връзва човек, за да говори с него?!

Погледнах надолу.

- Той няма право да те държи повече от няколко часа тук повече. Джимин ще се притесни и ще те потърси заради Техьон.

- Джимин? От кога си се загрижил толкова за семейството ми? Защо изобщо помниш Джимин?

Беше права...защо помнех още това хлапе...
Може би заради последната ни среща с него.

- Прости ми..
В този момент хванах ръцете ѝ и ги закопчах с полицейски белезници.