My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

88.

На другият ден всичко вървеше както обикновено. Вечерта след вечерята отидох при Намджун в офисът му, след като всички се наядоха, за да му съобщя какво смятам да правя.

Почуках на вратата.
- Влез.
Отворих вратата и влязох вътре. Намджун както и каза имаше някаква работа за довършване, така че го заварих зад мониторът съсредоточен в това, което прави.

- Сър.

- Кажи Юнги.
Каза той без да отделя очи от работата си.
- Нещо станало ли е?

- Не, така де...да...искам да кажа...!

Намджун спря работата си и ме погледна.

- Изглеждаш нервен, станало ли е нещо?

- Не точно, по-скоро исках да ви помоля да ме пуснете довечера.

- Довечера? Тоест сега?

- Не веднага. Ще изчакам да си легнете всички, за да съм спокоен, че съм си свършил работата и няма да ви трябвам. Изникна ми нещо спешно и се налага да изляза за няколко часа.
Намджун ме погледна с присвита нагоре вежда.
- Не се притеснявайте за сигурността си, сър. Ще заключа като излизам и после като се прибера обратно. Пък и...все пак имате охрана на входа на влизане в двора. Така че, ако не е проблем...

- Добре, можеш да отидеш. Но гледай да ти остане все пак време за сън. Утре няма да ти дам отпуск заради това че си излязъл, знаеш нали?

- Да, знам. Ще се опитам да се прибера до около максимум 2 часа.

- Много добре, иди тогава.

- Благодаря Ви, сър.
Поклоних се.
- Това е всичко, за което исках да ви помоля.

- Добре тогава, след като го обсъдихме, значи си свободен.

Затворих вратата зад себе си и започнах да си приготвям дрехи за излизане,с които да сменя този костюм.
След около час Намджун си легна също окончателно и навсякъде в къщата настана тишина. Беше вече време да излизам. Заключих зад себе си, взех една от колите паркирани навън, след което се запътих към апартамента на Хусок в Сонгсу-донг. Пътят беше доста като се има в предвид, че къщата на Намджун е в покрайнините на Сеул, но нямам избор. Часът бе полунощ...

- А, Юнги! Влизай, влизай, не стой отвън.
Покани ме бързо Хусок вътре.
- Сядай на дивана.

Запътих се към всекидневната му, където бях учуден да заваря приготвени две чаши и любимото ми уиски на масата.

- Хайде, хайде сядай. Няма да те уча аз. Не идваш тук за първи път. Сядай където ти е удобно.

- Да, ще седна. Просто виждам че...

- А, да...да кажем, че се подготвих малко за повода да дойдеш тук.
Изплъзна от устните си тези думи, сякаш ги четеше с някакъв вид телепатия от главата ми.
- Ще пиеш с мен нали? Искам да отпразнуваме факта, че идваш да говориш с мен. Уо~ мислех, че след последният път повече няма да ми проговориш никога.

- Не знам дали трябва да пия. Дойдох със служебната кола...

- А...лошо, тогава просто остани тук и си тръгни на сутринта.

- Рисковано е.

- Е добре. Колко време ще останеш тук?

- Дадох си максима от два часа в зависимост колко ще говоря.

- Два часа, а?
Хусок взе една чаша от масата и я наля, след което ми я подаде.
- Значи не ти пречи да пиеш сега, след два часа ефектът ще мине и ще си отидеш трезвен.