My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

70.

Т/И отпусна хватката си и това беше моментът да я видя как е. Премахнах леко меката завивка от лицето ѝ, което се откри пред мен. Лицето ѝ, както и очите ѝ бяха червени и подпухнали.

- Айгоо...колко много си плакала. Ела тук.
Придърпах я към себе си, за да я прегърна. Тя ми сътрудничеше и се изправи в леглото. След секунди вече беше в обятията ми без да казва и думичка...не ни и трябваха думи. Чувствах, че мога да я разбера без да са нужни думи. Продължавах да я прегръщам, да галя гърба и да поставям нежни целувки по главата ѝ.
- Ще видиш Т/И. Живота е една преходност и ние трябва да свикнем и да се пригодяваме спрямо нея. Ще видиш колко по-хубав ще бъде живота ни сега. Ти взе правилното решение, стига. Не се мъчи повече с това. Скоро ще ти мине напълно.

В този момент Т/И се отдръпна от мен, прекъсвайки прегръдката ни.

- Отивам да си взема душ. Скоро трябва да взема Техьон от детската.

- Да...

- ...би ли излязъл моля те? Не искам да ме гледаш докато се приготвям.

- Да...добре. Ще бъда долу в кабинета си, ако съм ти нужен.

Т/И само кимна, взе си халата и започна да се оправя да върви към банята,за това излязох. Отидох си в кабинета и се залових за поредната работа.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Т/И
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Влязох в банята. Чувствах се толкова объркана. Пуснах водата и струйката от душа започна да ме мокри, а аз започнах да си мисля на ум.

Тези хора ме осиновиха, когато бях едва на годинка и половина. Прекарала съм общо взето целият си живота с тях живота си...а днес баща ми скъса отношенията си с мен и Техьон под предлога че не иска "лошата ни кръв" в рода Парк...за него сме били като истински непознати, които просто са живели в къщата му и са яли от хляба му...толкова съм объркана..Да плача ли или да се радвам и аз че всичко приключи както каза Намджун?

- Намджун...кога започнах да му се доверявам така...?
Споменът за нежната прегръдка от преди малко се върна пред очите ми.
- Кога този дявол ме убеди, че се е превърнал в ангел?