My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

100.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
        Гледна•Т/И     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Какво подяволите им става и на двамата!? Защо започват да плачат!?
Искаше ми се да ида и да избърша тези сълзи от очите на Намджун, но не беше редно да им се меся без дори да разбирам за какво си говорят, че да изпускат такива емоции навън. Нямах избор освен да стоя отстрани и да ги слушам и наблюдавам. Накрая успокоиха като че ли страстите и всичко се сведе натурално до край.

- Добре...
Продължи на корейски Кай, избърсвайки очите си от сълзите си.
- Ще остана в столицата още 3 дни. Помисли си пак и все пак, ако размислиш ми се обади, ясно?

- ...

- Аз ще тръгвам. Благодаря, че все пак ме прие и ме изслуша до някаква степен. Отново ти напомням да си помислиш. Сега ще вървя. Довиждане.

Поклони се учтиво той, към мен и аз му се поклоних объркана от случилото се в отговор също.

Кай затвори вратата зад себе си и в този момент останахме на саме в къщата.

- Намджун....какво се случва тук? За какво си говорехте?

- ...не ми се говори в момента за това...

- Намджун..!
Опитах се да скръцна със зъби малко.
- От мен ли намери да криеш?! Мен?! Какво ще правя случайно с тази информация, че не искаш да ми кажеш?!

- Нищо...просто е твърде много, за да го побере главата ти и вече знам и без това отговора ти.

- Не бъди толкова твърдоглав! Кажи ми! Искам да знам!
Погледнах го сърдито, но и двамата знаехме, че бях безсилна. Не мога да го карам да ми каже нещо насила. Ще си каже само и единствено, ако прецени...
- Моля те, Джун...аз..искам да ти бъда полезна в момент като този...
Погледът ми крещеше "Довери ми се. Кажи ми."

Намджун въздъхна дълбоко на дивана.
Взе си един фреш и започна да пие през сламката, сякаш опитвайки се да намери правилните думи преди да проговори.

- Дойде тук заради майка ми...казва, че е болна и не ѝ остава много време преди да си иде от този свят...

- ..твоята майка...?..

- Иска да ида с него и да я видя в последните ѝ мигове в Япония. Но истината е, че не искам да я виждам изобщо, защото вече я мразя.
Отсръбна си той пак.
- Тя предаде вярата ми, че майките могат да правят най-доброто за децата си.

- Джун...защо никога преди не ми бе споменавал, че имаш и друго семейство?

- Защото не се гордея със случилото се с него...

- ....

- Но може би Кай има право поне за това. Може би трябва да ти разкажа поне за това...

- ....

Започнах да слушам историята му с повишено внимание. Внезапно започнах да виждам една друга страна от него.

- Когато бях дете не разбирах защо го е направила. Никога не съм разбирал...Всички стоят отстрани и ти казват как си изоставен в сиропиталището като отговор на въпроса "Ами къде са нашите?", бях се примирил. Но когато пораснах и станах на 15 започнах да се интересувам за семейството си. Започнах да се ровя из стари архиви и прочие. Хах...дори получих достъп до някои полицейски архиви за всеки случай....и се оказа....че баща ми е бил част от корейският клон на Якудза тук в Корея...

- !!!

Намджун звучеше някак развълнуван, докато говореше за своят баща...

- Бях намерил преди време биологичните си баба и дядо от страната на баща ми. Те ми разказаха много неща за тях двамата. От там разбрах, че са се запознали още когато той е бил на 21, а тя на 24 и е била в университета вече. Съдбата ги засякла ненадейно на улицата по злочест начин, но и щастливо съвпадение. Баба ми разказа разказите на татко за запознанството им. Каза, че тя е имала участта да попадне в неподходящият момент и време и са щели за малко да я изнасилят, но тогава се появил баща ми. Мъжете се оказали негови "колеги", за това да се разправи с тях не било особено трудно и така помогнал на майка ми. Не след дълго започнали да излизат. Баба и дядо не одобрявали действията на баща ми и това че работи с японската мафия, но той не бил изобщо лош човек всъщност. Напротив. Оказало се, че бил много мил и щедър, макар че сред прослойката бил познат като чудовище....

- ...