My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

7.

- Наистина ли мамо?? Чичо идва с нас в Гуачон??

- Точно така приятелче. Виждаш ли? И аз съм стегнал куфара.

- Йеййй!

Колко е щастливо малкото ми съкровище. Как само прегръща щастливо Джимини. Обещах на Джин, че ще се старая и ще давам всичко от себе си Техьон да расте щастлив и без да усеща липсата на нищо и се опитвам да си спазвам думата. Толкова ми липсва с всеки изминал ден...знам че няма да се върне и тази мисъл ме натъжава, но не мога да променя нищо...и съм благодарна за всеки момент, който имахме заедно за това време...

- Е, да тръгваме. Иначе ще си изпуснем полета. Хайде нуна!

Каза Джимин, хванал в ръце Техьон,  докато вървеше с куфара си напред.

- А! Да идвам!

Грабнах моят и куфарът на Техьон и се затичах да ги настигна.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
Гледна•Намджун
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Минаха още 4 дни и най-сетне се прибирах в Сеул.
Нямах търпение честно казано.

Изпратих Джени до тях и бях готов да не я виждам повече за поне месец. И без това нямаше да скучая. Бях измислил всичко гениално и безпогрешно.

- Добре дошъл сър. Как си прекарахте на почивката?

- Здравей Юнги. Изморен съм, направо капнал.

- Господи...от пътуването и промяната в надморската височина ли??

- Не...от дърдоренето на Джени. Главата ми е като балон, пулсира и имам чувството, че ще се пръсне.

- Да ви дам нещо за глава тогава?

- Не, не.. една дрямка ще свърши също работа..

- Е, добре тогава. Стаята ви е готова и ви очаква.

- Благодаря. А да. Имам малко работа за теб. Иди и поръчай на бодигардове ми да свършат една малка работа.

Обясних на Юнги подробно какво да нареди на бодигардите ми и след това какво се очаква от него да направи. Инструктирах го изрядно.

- Разбра ли какво да направиш, когато дойде тук?

- Да сър. Разбрах.

- Хубаво. Аз си лягам. Щом им се отвори възможност и я доведат тук ме събуди. Искам да дойдат от Гуачон тук веднага.

- Разбрано...

С това разговорът ни приключи и отидох да си почина малко.