My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

105.

Стояхме с Техьон пред операционната. Детето хлипаше шумно, макар и да се опитваше да се сдържи.

- Техьони, не се бой за мама. Всичко ще бъде наред.

- Знам, но...тя...тя...
Хлипаше той.
- Тя ще се оправи, нали?

- Разбира се, че ще се оправи миличък. Тя е силна жена и ти приличаш на нея, и ти си силен като нея, нали?

Техьон поклати глава.
- Ела тук.
Прегърнах го силно.

Колкото и да се правя на силен пред теб Техьон, истината е, че аз съм уплашен за нея дори повече от теб...

Всеки път, щом затворех очи пред тях излизаше видът на Т/И, цялата в кръв и в безсъзнание в ръцете ми...и аз стоящ безпомощен да ѝ помогна по какъвто и да е начин...

- Юнги.

- Да, сър.

- Изведи Техьон навън на свеж въздух. Тук стресът е твърде голям за него..

- Ами, вие какво ще правите?

- Ще остана тук, когато излезе лекарят трябва да има някой, който да го посрещне и да разбере състоянието ѝ как е. После го прибери директно вкъщи, след като научим състоянието ѝ.

- Не! Aппа не искам да те оставям тук! Искам да остана!

- Само мъничко, скъпи. После ще се върнеш пак и ще си тръгнем заедно от тук към вкъщи. Ок? Хайде...

Юнги взе Техьон в ръце и го изведе навън. Техьон ме учуди, не плака и не упорства. Странно...дали това беше нормално за него попринцип?

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
   Гледна•Техьонг   
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Децата спяха спокойно, за това реших да седна пред камината с книга в ръка и да изчакам Джису да се прибере.
Скоро тя се прибра без да казва и душичка от вратата.

- Добре дошла, скъпа. Прибираш се по-рано?

- ...

- Защо си така тиха изведнъж?

- Прибрах се по-рано, защото отмениха събитието, заради Т/И.