My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

74.

- И след това се прибрахме.

Разказвах на Юнги случката с Намджун от вчера, докато готвехме.

- Ясно...ти се радвай, че той все пак се е появил на време. Можеше да измръзнеш и подгизнеш до кости, докато се беше прибрала до вкъщи обратно.

- Айш! Не ти разказвам, за са го защитаваш! Само това ли чу от цялата история?!

- Не.

- ...

- Господин Ким е честен, справедлив и мъдър мъж. Просто трябва да свикнеш с него.

- ...

- Ще видиш, щом му свикнеш няма да ти прави такова остро впечатление вече. Все пак сте доста сходни личности и характери.

- Пфф, че какво ни е еднаквото с него изобщо?

Изръсих се без да осъзнавам много много какво казах, но Юнги ме погледна с острия си проницателен и студен поглед.

- Той също е осиновен като теб от малък.

- !!!

- Разликата между вас е просто, че при него нямат смисъл да се отричат от него, защото той може да си живее доста добре и без тях, а да загубиш такъв гений, просто не си заслужава. За това и баща му търпеше и продължава да търпи всичките му капризи и до днес.

- Т-Ти знаеш?!

- Разбира се, че знам. Как ще работя толкова години за някого без да го опозная?

- ....

- Пък и за теб разбрах наскоро от Намджун. Но не му казвай, че знаеш за него.

- Ах този...!! А-апчих!!

- ...добре ли си?

- Да. Нищо ми няма.

- Аз не съм убеден в това. Ела тук.
Юнги сложи ръка на челото ми.
- Струваш ми се по-топла от обикновено, ела да ти измеря температурата.

- Ооо я стига, не съм малко дете. И сама мога да си я премеря. Просто ми кажи къде е термометъра.

- Във вашата спалня, в банята има аптечка в шкафа. Там има един.

- Хубаво. После ще си я проверя. Имам работа, работя върху нов проект от днес. Така че ще поработя във всекидневната, докато още не е станало време да взема Техьон.

- Хубаво. Ако ти потрябва нещо само кажи.

- Добре, благодаря.