My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

47.

- На сън ли...

- Да, на сън.

- Хмм значи аджуши всъщност е спял при мен, но е станал и се е разходил из къщата докато накрая не е заспал при теб?

...понякога имам твърде умно дете..колкото и да го заблуждавам, Техьон винаги постъпва твърде разсъдливо за възрастта си. Още от малък се опитва да абсорбира колкото се може повече информация на веднъж.

- Но не разбирам нещо омма...

- Какво скъпи?

- Как аджуши си е отварял вратите на стаите и накрая даже е успял да се завие с одеялото.

- !!! Техюни моля те. Аз съм писател, не лекар. От къде пък да знам.

Казах аз и побързах да избягам към кухнята, за да сготвя закуска.

- Но всъщност омма знаеш ли какво.

- ??

- Когато влязох в стаята вътре. Ти изглеждаше някак щастлива.

- Хах, щастлива ли? За какво говориш Техюни?

- Никога преди не те бях виждал да спиш толкова спокойно. Изглеждахте щастливи с аджуши, докато спяхте.

- !!!

- Знаеш ли...понякога ми се ще да имах татко, за да те виждам повече как се усмихваш.

- Но Техюни...аз си се усмихвам..

- Но там си различно усмихната омма. Понякога гледам снимките ти с аппа (татко) и разликата е малка, но видима. Иска ми се да те виждам повече да се усмихваш като на снимките...

Думите на синът ми ме пронизаха...да не би да ми каза, че е забелязал, че не съм същата след смъртта на Джин? Опитвам се да направя Техьон щастлив, но той самият забелязва моето собствено нещастие...

- Техюни...Защо не идеш да събудиш аджуши..? След малко закуската ще бъде и без това готова...

- Добре!

Приготвих закуската и тримата закусихме. Докато ядяхме настана тишина, в която се чуваха само звуците от тракането на съдове и това беше до някъде времето в което да остана малко на саме с мислите си. След което бе време Намджун да си тръгва най-сетне, но се чувствах толкова странно след снощи, че наистина нямах търпение да си ходи. Усещах се странно..