My CEO HUSBAND:฿ⱤɆ₳₭ł₦₲ ł₵Ɇ

90.

Хусок ме събори на дивана и докато се усетя запечата момента с една целувка типична в негов стил. Не...не мога да му се оставя...не бива..
Въздухът ми започваше да привършва. Скоро още и още спомени започнаха да изплуват на повърхността на моето съзнание, карайки ме да се замисля сякаш защо бях оставил изобщо този човек и се бях отдалечил от него...липсата надделя в мен...

Реших да отвърна на Хусок. В началото беше учуден от действията ми, но скоро се отърси и продължи бързо. Повдигнах го и размених местата ни на дивана, карайки го да застане под мен.

- Ето това вече е друго нещо.
Каза той.
- Знаех си, че не си ме забравил още в момента, в който чух гласът ти от другата страна на слушалката на телефона.
Каза побързвайки да ме целуне за пореден път. Този тип ме подлудява...
Но докато се усетя вече бях под завивките му.

╭┉┉┅┄┈•◦ೋ•◦❥•◦ೋ
       Гледна•Хусок     
•◦ೋ•◦❥•◦ೋ•┈┄┄┅┉┉╯

Господи. Това ми дойде така освежаващо, след дългият уморителен ден. Знаех си че Юнги още не ме е забравил след толкова време. Защо ли изобщо се опитва. Като малко дете е...и точно това в него ми харесва.
- Юнги-ши, ако знаеш как ми липсваше това чувство с теб.
Казах завивайки се изцеден до краен предел в леглото, почивайки си, но бързо забелязах, че той се отдръпна от мен, обърна се и започна да си събира дрехите, обличайки се обратно. Той не смяташе да остане до мен и момент повече. Държеше се като попарен..
- Какво правиш?

- Тръгвам си. Беше грешка да идвам при теб за такъв съвет...

- Не смятам, че е било грешка Юнги. Стига. Погледни ме.
Изправих се пре него. Чаршафът падна в краката ни.
- Нима не ти хареса?

- Каквото и да кажа в този момент ще бъде грешка, Хусок. Отдръпни се и не ми пречи.

!!!
- Не!
Прегърнах го силно застанал на колене пред него, прегръщайки седналия му силует.
- Значи все пак не отричаш! Добре! Прекалих тази вечер вероятно. Съжалявам! Моля те не ме оставяй пак Юнги, просто аз...!! След толкова време най-сетне те виждам отново пред себе си, нуждаещ се от мен по някакъв начин, без да осъзнаваш, че аз също се нуждая от теб! Моля те не си тръгвай от мен отново! Аз....!!

В онзи момент смятах да кажа немислимото, но се спрях...не...това няма да се случи. Няма да му кажа що за чувства изпитвам към него, още повече в момента...

- Чуй, аз все още не съм загубил дори пръстче разстояние от чувствата си към теб, а те могат да извират от тук до небето и обратно.

- Тръгвам си. Стана 03:30 сутринта.
Юнги се изправи от мен оставяйки ме да стоя на пода останал с надеждите си, опитвайки се да запазя минимумът от тази връзка в сърцето си и на яве жив. Той се дооправи и се запъти към вратата на стаята, да си тръгва.

- Дори и да си намериш някой друг!...колкото и да ме боли...! Нека продължим да поддържаме поне приятелски контакт, чуваш ли ме!

Юнги чу думите думите ми и се спря на входа на стаята.

- Остави ме да си помисля първо. Имам нужда да обмисля всичко наново...имам нужда да остана сам...Довиждане, Хусок.

- Н-нека поне те изпратя!

- Няма нужда...знам къде е изходът и сам.

Юнги затвори вратата.
Не....дали избирайки да рискувам току-що...не загубих всичко...?
Изправих се от пода и се приготвих да се върна в леглото. Настъпи пълна тишина. Чух някаква кола да върви... вероятно бе неговата...
Какво ще правя сега...той никога няма да ми прости и тази грешка вероятно....