Survive

Chapter 2

Луи:

Отново дръпнах от цигарата си. Вятърът е студен, а небето-черно. Наистина предпочитах балкон в апартамента си пред това да идвам тук или пък да вървя надолу по улиците, за да изпуша една цигара. Можех да пуша и вътре в апартамента, но ми беше казано да не го правя. Приятелите ми са там сега и аз трябва да се върна преди да са счупили нещо. Почвам да се замислям докато цигарата не почна да се смалява. Изведнъж чувам шум. Асансьорът е. Момче излезе от там и тръгна надясно по покрива. Това е странно. Обикновено аз съм единственият тук. И никога преди не съм го виждал. Дали той дори живее в сградата? Насочвам погледа си в него в опит да разбера как изглежда или какво прави, но е тъмно и той е на крачки разстояние от мен. Всичко, което мога да забележа е къдравата му коса и факта, че върви толкова смешно. Той ми хвърли поглед и затвърди преценката ми, но ме игнорира и се насочи към това, което всъщност искаше да направи. Мисля, че е пиян. Тръгна към края на покрива. Иска да хвърли нещо? Да погледа? Да шпионира някого? Нямам никаква идея.

Той изведнъж се доближи твърде близо до края. Сърцето ми изведнъж заседна в гръдния кош, осъзнавайки какво се кани да прави и краката ми незабавно влизат в действия. Той не се опитва да скочи, нали? Хвърлям цигарата и я стъпквам. Момчето поглежда към звездите и прошепва нещо на себе си. Когато се приближавам го чувам да брои: „ 3...2...1...". Мозъкът ми незабавно разбира какво се опитва да направи. Побързвам, когато той казва „1". Хващам ръката му секунда преди да е скочил. Тежестта на тялото му ме хваща неподготвен и аз използвам цялата си сила, за да задържа ръката му. Той ме поглежда с огромните си кръвясали очи.

- Какво за бога правиш? Върви си!

Той извика с дрезгав глас. Поклащам глава и правя всичко по силите си, за да го издърпам, но не съм достатъчно силен.

- Няма да си вървя, ще ти помогна! Хвани другата ми ръка!

- Не!

- Хвани другата ми ръка или ще ме издърпаш със себе си.

Излъгвам. Ако той не подаде другата си ръка ще се подхлъзне и ще падне. Не искам да падам с него, но трябваше да кажа нещо, което да помогне в ситуацията. Нуждая се от това той да подаде другата ръка, за да мога да го издърпам.

- Моля те!

Моля го. Той се поколеба, но знаеше, че е длъжен. Хвана другата ми ръка и аз най-накрая го издърпвам обратно. Когато сядаме в безопасност най-накрая успявам да си поема въздух. Той заравя лице в ръцете си и почва да плаче. Махам ръцете му в опит да видя лицето му, за да можем да поговорим. Очите му са изцяло червени около зелените му орбити. Отказа да ме погледне в очите. Бледата му кожа и треперещото му тяло са очевидни. Той трябва да е приемал някакви наркотици или нещо друго.