Survive

Chapter 31

Има ли нещо по-хубаво от Луи? Имам предвид освен сутринта. Разрошена коса, уморени очи, сиви боксерки и най-хубавото от всичко...МОЯТА тениска. Бяла е и очевидно е два размера по-голяма. Деколтето е достатъчно дълбоко, за да изложи гърдите му, които са покрити с татуировката, чието значение е „каквото такова".

Ние стоим в бюфета и закусваме, добре Луи закусва. Аз едва съм бутнал храната си. Изглежда, че всичко, което предлагат на този круиз ще се отрази на теглото ми. Освен това аз съм очарован от това красиво момче пред мен. Той дори не опитва и това ме дразни повече. Начинът, по който той въздъхва и преминава с пръсти през косата си е прост, но повече ефективен.

Всичко, за което мисля е миналата нощ. Как ръцете му са върху кожата ми и страстта, която си разменяме. Прецаках толкова много. Искам да можех да оставя миналото назад, но когато се опитвам да продължа то идва и ме превзема. И мразя как силно то ме засяга.

- Няма ли да ядеш? – Луи пита. Поглеждам надолу към чинията си, готов да разгледам, но е невъзможно. Чувствам се толкова виновен заради нещата, които изядох вчера. И наистина нямам никакъв апетит. Дори и стомахът ми да ми казва, че трябва да ям.

- Не съм гладен. – промърморвам. Луи изглежда се опитва да ме убеди в обратното. Въпреки това се чувствам зле. След всичко, за което той плати на круиза, включително и за храната, която сервират. И аз мразя да изглеждам неблагодарен.

- Относно миналата нощ.. – промърморвам и не съм сигурен как да се обясня.

- Забрави го, Хари.

Хари? Какво стана с всичките прякори? Харолд? Къдрав? Скъпи? Наистина ли той ми е сърдит?

- Лу...

- Не ме интересува какво се е случило и какво не се случило минала нощ, окей? Уважавам границите ти. Но има нещо, което ти отказваш да ми кажеш и аз не разбирам защо. Не ми ли вярваш? Това ли е?

- Вярвам ти, аз просто...

- НЕ, ТИ НЕ МИ. – той избухва и това предизвиква хората да обърнат глави. Изведнъж се почувствам... уплашен? Просто мразя, когато хората ми викат, това ме кара да се чувствам толкова малък и безпомощен.

- Ти си загубил девствеността си на тринадесет. Това не е нормално, Хари! Ти си бил насилван и отказваш да го признаеш. – той казва с разочарован и ядосан глас, опитва се да не го чуе никой около нас. – Прав съм, нали?