Survive

Chapter 46

- Ходих в апартамента му онзи ден и... - Луи продължава. Наистина ли мисли, че искам да чуя това? Не искам да знам какво се е случило и как се е случило! Всичко, което има значение сега е, че той ми е изневерил!

- СПРИ!!- извиквам и закривам ушите си докато затварям очи. Отказвам да чуя това. Това трябва да е някакъв вид кошмар. Не може да е вярно. Просто не може. Луи никога не би ме наранил...той никога не би ме наранил! Той е единствения човек, на когото вярвам. Той никога не би направил това с мен. Не може да е вярно. Просто не може. Отказвам да вярвам на това. Той поставя ръце на раменете ми както обикновено прави, но този път докосването му ме отблъсква. Не се чувства просто по същия начин. Нищо не е. Махам се от него и отстъпвам назад.

- НЕ МЕ ДОКОСВАЙ!! – извиквам. – НИКОГА ПОВЕЧЕ НЕ МЕ ДОКОСВАЙ ОТНОВО!

Няма разлика, ако той „съжалява" или ако „е бил пиян". Изневярата си е изневяра. Няма значение дали е бил нетрезвен. Няма значение дали те са се чукали, или просто са се целували. Всичко, което има значение е, че той ме излъга и го е направил зад гърба ми. И факта, че се осмелява да ми казва, че ме обича, когато ми е изневерил с бившия си и е най-лошата част от всичко това. Ако това се беше случило преди дни, той щеше да ме изиграва. И миналата нощ... о, Господи. Той ме накара да повярвам, че съм единствения. Накара ме да му вярвам. Аз бях отворен към него относно нещата, за които никога не съм говорил пред някого. Доверих му се. АЗ МУ СЕ ДОВЕРИХ.

- Скъпи, спри да плачеш, моля те просто ме изслушай. Скъпи, погледни ме. – тези думи никога преди не са били толкова нежелани.

- Не ме наричай така. – сопвам се. – АЗ ТИ СЕ ДОВЕРИХ! – извиквам с възможно най-дрезгавия глас. Вземам първото нещо, което намирам и това е ваза от масата и я хвърлям към стената. Тя се разбива на парчета и Луи примигва. Той става и се опитва да хване ръката ми, но аз бързо се отдръпвам. – Факт е, че дори нямаше да ми кажеш. Трябваше да го чуя от Санди. САНДИ!.. Момчето, което ти..

Изведнъж буцата в гърлото ме спира да кажа друга дума. Аз просто се свличам на пода и заравям лице в ръцете си. Изведнъж осъзнавам факта, че това наистина се е случило. Чувствам се толкова безпомощен. ЕДИНСТВЕНИЯТ човек, който си мислех, че няма да ме нарани го направи. Как се предполага, че аз мога да бъда способен да се доверя отново на някого?