Със сигурност ми отнема доста време да стигна до апартамента. Първо ми отне години да обясня на момчетата защо трябва да си тръгна. Тогава ми отнема дори повече време да си намеря път, за да изляза от този глупав клуб. И тогава ми отнема още повече време да намеря път натам. Не съм вземал такси отдавна. Затова трябва да извървя целия път в града, за да намеря такова. Но тогава е наистина, наистина късно вечерта. Най-накрая пристигам. Когато излизам от таксито започвам да оглеждам сградата и да се запитвам относно собствените си действия. Наистина ли това е добра идея? Това се питам. Но тогава си напомням, че трябва да премина през всичко това, да вляза там и да го скастря.
Те са оправили асансьора затова, когато се качвам поемам дълбоко дъх и заставам пред входната врата на апартамента. Вглеждам се и мисля за подготвената ми малка реч в главата ми, която се повтаря отново и отново. Бавно ме довежда до лудост. Най-накрая събирам куража да отворя вратата и да вляза вътре. Господи, нямаше ме един ден и апартамента е в пълна бъркотия. Има дузина празни бутилки от различни алкохолни напитки навсякъде. Знам, че Луи обикновено пие, но никога не съм го виждал да пие толкова сам. Това ме тревожи. Наистина ли приема тази раздяла толкова тежко? Той е този, който изневери, аз трябва да съм този, който да се напива.
Като говорим за Луи,къде по дяволите е? Имам предвид, че той трябва да си е у дома. В клуба го изритаха и входната врата беше отключена. Внимателно преминавам през всекидневната, опитвайки се да преброя колко точно бутилки има всъщност. Тогава влизам в спалнята. Бавно отварям вратата в случай, че той спи. Всъщност не трябва да съм тук. Трябва да съм в клуба и да не ми пука и просто да пия, да танцувам с другите. Но въпреки това съм тук, уверявайки се, че бившия ми е изневерил и е добре. Какво е сбъркано с мен?
- Луи? – прошепвам, когато влизам в тъмната спалня. Твърде е тъмно, за да видя нещо затова светвам лампите. Ето къде е. Стои в края на леглото, голия му гръб привлича вниманието ми. Той е ужасно тих и не реагира, затова се приближавам по-близо. Гледката не е много хубава, въпреки това, което съм виждал преди. Той държи цигара между устните си и има дори повече празни бутилки в стаята. Въздъхвам. Не се предполага, че трябва да пуши в апартамента, не съм ли му го казвал хиляди пъти? Това руши стените и таваните и доста често си мисля, че не му е позволено.
ESTÁS LEYENDO
Survive
Fanfiction- Луи. Ти си моят ангел-пазител. Ти спаси живота ми. - казвам неуверено. Гласът ми е нестабилен и аз дори не мога да го разпозная. Стискам меката му и топла ръка. Очите му сканират всеки инч от лицето ми преди да избута къдриците ми назад. Поклаща г...
