Survive

Chapter 65

- Здрасти. – умникът Антъни казва. О, добре, не е негова вината. Той дори не знае за мен и Луи и историята ни. Като цяло аз знам, че той не е наясно с това, че той дори е гей. Луи поглежда към Антъни с толкова голяма ненавист в очите си. Господи. Луи е единственият, който познавам дето може да хвърли толкова много сянка и да те накара да намразиш себе си просто като те погледне така. Той го оглежда от глава до пети сякаш осъжда всичко в него. Дори не казва „здрасти" в отговор. Зейн и другите пристъпват, носейки Мак Доналдс и замръзват, когато виждат присъствието на Антъни. Добре, това е достатъчно неудобно.

- Аз всъщност тъкмо си тръгвах... - Антъни казва, когато забелязва, че цялото напрежение е насочено към него. Той се изправя от дивана и аз искам да възразя, но може би ще е за добро, ако си тръгне. Чувствам се зле заради него, но ако му кажа да остане това само ще направи нещата по-зле. Господи, чувствам се толкова неудобно. Никой не казва нищо. Всички просто го гледат докато си взема нещата и си тръгва. След като вратата се затваря пълна тишина изпълва стаята. Прочиствам гърлото си неудобно. Най-накрая Найл е този, който разчупва напрежението.

- Бургер? – пита и ми подава единия. Преди да разбера всеки се опитва да реагира както обикновено все едно нищо не се е случило. Те просто сядат около телевизора и почват да ядат, говорейки за видеоигрите, които са играли. Почти слушам. Всичко, за което мога да мисля е Луи. Той дори не се присъединява към другите. Просто наистина се превърна в много тих и отиде в стаята си. Найл сяда до мен. – И ти реши да дадеш шанс на Антъни?

- Един вид...

- Добре, може би ти трябва все пак да поговориш първо с Луи за това, нали знаеш? – предлага. Може би е прав. Имам предвид, че трябва. Очевидно. Но той беше такъв идиот към мен тази сутрин, че не ми пука. Просто беше толкова груб затова реших да го дразня като изляза с Антъни. Но не мислех, че ще ме целуне всъщност. Не бях подготвен за това. И сега един вид прецаках нещата... имам предвид, че той си тръгна и аз дори не се опитах да го спра. Такъв съм задник... о, добре. Първите неща на първо място. Трябва да говоря първо с Луи.

Минавам покрай бъркотията на Зейн, Лиам и Найл. Толкова са разпилени и шумни, абсурд е. Както и да е. Влизам в спалнята и затварям вратата след себе си просто, за да осъзная, че Луи се облича и аз тръгвам към него. Той седи там с обърнат гръб към мен. Не носи нищо друго освен боксерки и тениската си. Когато забелязва, че съм аз въздъхва, сяда долу на леглото и изръмжава от болка. Кракът му. Трябва да се е наранил, когато е играл футбол. Изглежда наистина насинено.