Survive

Chapter 11

Таксиметровият шофьор е точно толкова объркан колкото съм и аз. Ние сме по средата на улицата и той е съсредоточен в това да следва останалите. Той подкара към тази страна, от която Луи ще може да слезе на тротоара. Когато колата спира Луи ми подава пари и ключовете от апартамента си. Намръщвам се срещу него, а той сваля колана си. Дори не сме близо до вкъщи.

- Какво правиш? – питам.

- Просто върви вкъщи. Имам неща, за които трябва да се погрижа.. – казва и отваря вратата. Протестирам като поставям ръка на рамото му. Той се обръща към мен все още мъчейки се да си поеме въздух. Ние се гледаме право в очите и той изглежда зачервен. Какво му има и защо не ми казва?

- Съжалявам, ако съм те изнервил. Просто ме е грижа за теб, това е всичко..

- Няма да се бавя. – казва и излиза от колата, изцяло игнорирайки извинението и искрения ми коментар. Затваря вратата и тръгва някъде. Оставя ме в колата с напълно непознат. Следя Луи докато слага ръце в джобовете си и тръгва надолу по улицата. Шофьорът се вглежда в отражението ми в огледалото. Чака разрешението ми да тръгнем. Усещам, че ме гледа доста време. Въздъхвам и плъзвам поглед като срещам неговия.

- Карай. – казвам и той потегля.

9 часа.

Луи ме остави в апартамента цял ден. Бях сам, отегчен и гладен. Реших да направя вечеря, но той не отговори на обажданията ми, така че помислих, че ще се забави още. След като свърших с приготвянето на пицата оставих и за него. Знаех, че ще закъснее. Но той се забави повече отколкото предполагах. Много повече.

След като прекарвам малко време пред телевизора почвам да се унасям. Но преди да заспа чувам някой да влиза в апартамента. Незабавно се паникьосвам и скачам от дивана. Никога не заключвах входната врата. Може да е всеки. Тръгвам към вратата и виждам Луи да влиза. Въздишам от облекчение. Благодаря на Господ, че е той.

- Хей, какво те забави? – на практика прошепвам и се навеждам към рамката на вратата. Страх ме е да не го разгневя повече отколкото днес. Ето защо стоя тук. Скръстил ръце и избягващ очен контакт като неувереното момче, което наистина съм. Беше минало време откакто някой ми беше викал. Единственият, който го правеше беше Джо и аз бях изплашен от него. След като Луи изскочи от таксито, усещам как се смалявам около него.