Survive

Chapter 60

- Предполагам, че тази е нашата. – Найл казва и тупва чантите върху току-що приготвеното легло. Въздъхвам и оглеждам наоколо. Наистина е стилно. Трябва да е много скъпо. Гледката е спираща дъха, имайки предвид, че хотела е разположен точно до океана. Всичко е толкова чисто като цяло. Неопетнено. Всяка част от това. Това, което ме притеснява е факта, че всичко е толкова перфектно и романтично, но човека, в когото съм влюбен е в друга стая с още двама. Това е скапано. Имам предвид, че Найл е готин като цяло, наистина щастливо приятелче, но повече предпочитах да деля тази стая с Луи. Поемам дълбоко дъх и сядам на леглото, гледайки как Найл разопакова нещата си незабавно.

- Знам, че по-скоро предпочиташ да делиш тази стая с Луи... но ние трябва да направим най-доброто. – Найл казва и изглежда наистина разочарован. Сега се чувствам зле. Той вероятно се чувства нежелан сега и аз не трябва да насочвам ужасната си енергия към него. Очевидно е, че той е дошъл тук, за да прекара добре времето си и аз му го съсипвам. Трябва да гледам от светлата страна. Трябва по-скоро да се радвам, че той ще ми бъде съквартирант отколкото Лиам или Зейн. Без да ги обиждам очевидно, но аз излизах повече с Найл тези дни.

- Добре, докато ти губиш времето си с това да бъдеш ядосан, аз ще отида на плажа с останалите! – той казва и взема кърпа.

- Не, чакай, идвам с теб... - казвам и виждам как Найл се оживява. Подхвърля ми кърпа и слънцезащитен лосион. Освен това, въпреки всичко, което се случва съм щастлив да имам приятел като него.

Когато слизаме надолу по плажа виждаме и останалите там, релаксирайки под слънчевата светлина. Лиам стои върху кърпата си и носи някакъв чужд вид сомбреро. Не знам как му се казва, но изглежда смешно възхитително. Най-вече, когато просто стои със слушалките си напълно невинен. Точно до него са Зейн и Луи. И двамата чатят с по питие в ръка. Найл се възползва от шанса си и ме избутва напред, за да мога да бъда до Луи. Слагам хавлията върху топлия мек пясък до неговата и сядам долу. Найл си прави да му е комфортно от другата страна на Лиам.

- Някой бил ли е във водата вече? – Найл казва като да разчупи напрежението.

- Не, ние просто стоим тук. – Зейн информира и с това те почват да говорят един с друг, а аз съм оставен да провеждам разговор и с момчето до мен. Луи. Господи, дори не мога да обясня колко секси изглежда точно сега. Не носи нищо друго освен черните си плувни шорти. Дори няма слънчеви очила, а просто продължава да присвива малките си сини очи. Толкова е възхитителен с разпиляна и мека коса.

- Защо не? – Луи ме пита. Объркан съм, но тогава осъзнавам, че той позовава кея. Да, иска ми се да скоча във водата с теб и да гледам как ставаш мокър и...

- Да. – ставам и Луи протяга ръка, за да му помогна да се изправи на крака. Господи, толкова е възхитителен. Дори не пита останалите да се присъединят към нас, просто потупва гърба ми и ме повежда на далеч от тях. Почти се опитва да ги отбягва с причина. Вървим надолу по плажа с боси крака по топлия пясък. Когато стигаме брега водата докосва краката ни. Топло е. Луи грабва ръката ми и ме повежда към кея. Дори това да не е романтично нещо, а по-скоро искрен жест, все още не мога да повярвам, че държим ръцете си. Заставаме на края на кея, гледайки чистата вода.

- На три. – информира с детска усмивка. Кимвам и двамата почваме да отброяваме в унисон.

- Едно...две...три... - и с това ние просто се хвърляме във водата. Дори по-топло е отколкото си мислех. Когато достигам повърхността отново се опитвам да възвърна дишането си. Отдръпвам косата си назад и се оглеждам. Къде отиде Луи? Сърцето ми почва да бие бързо. Сериозно, къде е той? И изведнъж усещам нещо да хваща крака ми под водата и да ме дърпа долу. Паникьосвам се и когато се връщам на повърхността чувам великолепния смях на Луи.

- Трябваше да видиш лицето си. – възкликва и плисва вода върху мен.

- О, ще те хвана. – защитавам се и започвам да плувам към него. Той продължава да се смее и плува далеч от мен. Когато най-после го настигам увивам ръце около гърба му. Той продължава да се смее заедно с мен и се опитва да се откачи от хватката ми. Но тялото му е притиснато до моето и ми е твърде удобно, когато задника му е притиснат към чатала ми под повърхността. Изведнъж смехът изчезва и Луи бавно се обръща към мен. И двамата гледаме към другия, а ръцете ми още са увити около талията му. Косата му е дръпната назад и водата се стича по кожата му. Очите му са точно като океана докато ме гледа. Мога да го видя. О, Господи, виждам ли го...

- Хванах те. – прошепвам. Той преглъща и аз придърпвам талията му внимателно. Той поставя ръка на твърдите ми гърди и аз съм уплашен от това, че може да усети сърцебиенето ми толкова учестено както никога досега. Бавно приближавам глава до неговата, но не знам дали да се осмеля. Не искам да го провалям по някакъв начин. Поглеждам към плътните му устни. Мамка му, искам да го целуна. Нуждая се от това да го целуна. Нещо ми казва, че и той иска същото.

- Трябва да говоря с теб за нещо... - Луи най-накрая прошепна, правейки го толкова очевидно, когато гледа към устните ми. Мразя това изречение. Когато някой иска да говори с теб, ти знаеш, че рядко е за нещо хубаво.

- Разбира се... какво е? – казвам и отпускам хватката си от бедрата му. Навеждам се малко, а той не. И тогава сме грубо прекъснати от момчетата, каквито са си те, бягайки надолу по кея и викайки повече от необходимото. Луи прочиства гърло и се отдръпва от мен.

- По-късно...