Survive

Chapter 13

Хари:

Когато думите излизат от устата ми аз незабавно си пожелавам да ги върна обратно. Луи е безмълвен, а аз съм изцяло в шок. Това ще е подходящото време за него да каже нещо. Нещо. Веднага съжалявам, че съм му казал.Защо не реагира по някакъв начин? Какво, ако той е хомосексуален? Не, той не може да бъде.. Той направи с мен това на партито и за да съм откровен не изглеждаше така отвратен от това. Но аз предполагам. Със сигурност не може да бъде изненадан. Няма как да се уредя с него.

- Моля те, кажи нещо.. – най-после огласявам мислите си. Луи поклаща глава и си поема дълбоко въздух. Сърцебиенето ми се ускорява и усещам сърцето в гърлото си. Той въздъхва и поглежда към мен. Не мога да прочета изражението на лицето му. Единственото нещо, което знам е, че той не изглежда облекчен от казаното. Но как ще е? Той просто открива, че съквартиранта му е гей. Мамка му, защо му казах? Той сега ще се чувства странно около мен.

- Съжалявам, просто бях изненадан, това е всичко..

- Ако ще се чувстваш некомфортно след всичко това аз мога да се върна и да живея с майка си. – предлагам и дори си помислям как не искам да се връщам там. Не искам да виждам Джо отново. Дори, ако майка ми ми липсва ужасно.

- Не, не бъди смешен. Всъщност те извиках тук, за да призная нещо за себе си.

- Да си признаеш какво? – Луи въздиша и поглежда надолу. Изглежда така, че мисли за нещо дълбокомислено. Аз стоя нетърпеливо да разбера какво. Краката ми почват да треперят и нетърпението ми нараства.

- Няма значение. – казва и се изправя. Поглеждам нагоре към него объркан. Наистина ли ще ме остави така? Той подава ръка към мен и ми помага да се изправя.

- Ще се държиш ли странно около мен сега? – питам и осъзнавам колко нуждаещ се звуча в момента. Луи ми се усмихва и увива ръка около мен като бебе.

- Не като цяло. Ти беше смел да си признаеш за това. Наистина ти се възхищавам, за което.

И с това аз забравям всички притеснения. Не си представям нищо. Не се чудя за днес, за неговата ориентация или пък за нас. Най-важното нещо е, че той ме подкрепя и аз мога да му вярвам. Останалата част може да остане мистерия засега. Вълнуващо е да знам какво ще може да се случи. Докато все още мога да говоря с него и да го виждам. Това ще бъде повече от достатъчно засега.