Сутрешната светлина открива горната част на тялото на Луи и то в друга перспектива. Никога не съм забелязвал колко изпъкнали са ключиците му. Никога не съм забелязвал колко добре центрирани са татуировките му. И това може би е първият път, в който аз го чувам да говори толкова ясно. Имам предвид, че знам как той говори в съня си. Но това винаги е било малко недоловимо мърморене. Но сега мога да чуя всяка дума точно, но това няма никакво значение.
Очите ми сканират всеки инч, който белите чаршафи ми откриват. Неговият загорял торс привлича вниманието ми, дълбокото поемане на въздух от негова страна отклонява погледа ми към устните му. Неговите меки и топли устни, които бяха върху моите миналата вечер. Господи. Миналата вечер беше толкова специална.
Ретроспекция:
Направих го. Наистина го направих. Аз целунах шибаният Луи Томлинсън. Просто искам да уловя лицето му и да го целувам отново, както и никога да не спирам. Устните му са влажни и посинени докато той стои пред мен в мъртва тишина. Студеният въздух преминава през меката му коса, разкривайки повече от красивото му лице. Малкият му нос е зачервен, подсказвайки ми, че става все по-студено извън клуба.
- С-студено ли ти е? – най-после промърморвам. Предизвиквам напрежението между нас да се превърне от страст в нещо неловко.Устните на Луи се извиват в усмивка и той въздъхва, карайки студения въздух да се превърне в облак. Той бавно ми кимва с усмивка все още на лицето си.
- Хайде. Да си ходим у дома. – казва и увива ръцете си около мен, повеждайки ме към колата. Нервността ми е постоянна и аз искам просто да се държа нормално като него. Но не мога да забравя факта, че аз просто го целунах.
Луи влиза и се настанява зад волана. Сядам до него на предната седалка. Когато си слагам колана разбирам, че ръцете ми треперят. Трябва да се успокоя. Когато той запалва двигателя, аз облягам главата си назад, притварям очи и си поемам дълбоко въздух. Фактът, че главата ми се върти от изпития алкохол не помага. Просто трябва да изтрезнея, да се успокоя и да мисля нормално. Не знам нищо сега. Всичко, което знам е,че го целунах.
Докато шофираше Луи ми хвърляше погледи, проверявайки ме. Мога да усетя колко зачервени са бузите му всеки път, в който той задържи погледа си върху мен. Когато той ме погледне сърцето ми пропуска удар и аз не мога да предотвратя това да се случи. Изведнъж Луи поставя ръката си върху моята и всичко спира. Имам предвид всичко.

DU LIEST GERADE
Survive
Fanfiction- Луи. Ти си моят ангел-пазител. Ти спаси живота ми. - казвам неуверено. Гласът ми е нестабилен и аз дори не мога да го разпозная. Стискам меката му и топла ръка. Очите му сканират всеки инч от лицето ми преди да избута къдриците ми назад. Поклаща г...