Survive

Chapter 30

Това е дори по-добро отколкото си го представях. Как може дори да си позволим място като това? Цялото пътуване е на високо ниво и заобиколено от невероятно обслужване. Има отворен бар, което означава, че напитките са безплатни. Има първокласен бюфет, който е отворен през целия ден и нямам търпение забавлението да започне. Въпреки това честно мога да кажа, че най-хубава е стаята. Не е шега.

Има огромно легло по средата с голям прозорец на стената, откъдето се вижда океана, който ти спира дъха. Ако не знаех, че има и по-хубави неща, аз щях да реша, че това е като меден месец.

- Невероятно е. – въздъхвам и слагам чантата си на пода. Луи застава зад мен и ме благословява с топлината си. Той нежно увива ръце около талията ми и заравя лице във врата ми, целувайки чувствителната ми кожа. Прилив на удоволствие, щастие и похот преминава през цялото ми тяло. Това ще са два хубави дни.

Честен бях като казах, че нямам никаква представа какви сме с Луи в момента. Имам предвид, че все още не сме двойка, но определено така се чувства. Служителите ни третират като горда гей двойка и аз наистина се наслаждавам на това.

- Текила „Сънсет" от джентълмена ей там. – сервитьора казва и поставя напитките на масата ни. Късно е и с Луи решихме да огледаме за някакви забавления, затова отидохме на бара и след като час и половина стояхме тук някакъв мъж сега се опитва да се сваля с мен. Луи незабавно отдръпва ръката си от рамото ми и се извърта назад.

- Хей приятел! Той е зает. – той изкрещява и хваща ръката ми, за да направи изявление. Възрастният мъж бързо прикрива лице и изглежда смутен. Изчервявам се и избягвам да се насладя на тази неловка ситуация, просто предпочитам да гледам шоуто.

- Може ли някой доброволец? – домакинката, отговаряща за забавлението казва на микрофона. Тя очевидно се опитва да започне някакви танцови движения. Наистина не знам какво е всъщност, защото съм повече фокусиран върху свадата между Луи и непознатия обожател.

- Какво ще кажеш за теб? Момчето със синята тениска? – тя казва и посочва точно Луи.

- Да, защо не? – той казва и тръгва към сцената без второ замисляне. Изпива последното от напитката и се отправя към домакинката. Не съм я обвинявал, не и преди този момент. Улавям се, че търся всичко негативно в нея и знам защо. Ревност.