Survive

Chapter 15

Интервюто мина наистина ужасно. Не можех да спра да мисля за всички неща с Луи и този доктор. Бях изцяло разконцентриран и отговарях ужасно на въпросите. След като си взех subway за вкъщи си мислех колко ще е хубаво да се прибера у дома и да релаксирам.

Когато небето стана тъмносиньо аз най-накрая се доближавах до блока. Разминавах се с доста хора като бях навел глава. Съзнанието ми е навсякъде днес и не мога да си помогна. Какво, ако Луи е наистина болен? Тази мисъл окупира съзнанието ми за хиляден път днес. След като пресичам поредната улица най-накрая виждам постройката ни. Поглеждам към високата сграда и поемам дълбоко въздух. Влизам вътре и вземам асансьора за към апартамента ни. Когато влизам съм незабавно разочарован, тъй като Луи не е вкъщи сам. Може ли да прекара ЕДНА вечер без момчетата? Имам предвид, те са добри, но дори аз се нуждая от почивка. Това пиене и играене на игри се превръща в рутина и е добре. Но не всеки ден.

- Здрасти Хари! – Найл казва, тъй като първи ме забелязва. Той спира по средата на коридора и в ръцете си държи купа с пуканки. Поздравявам го по най-милия начин, дори като съм изморен и разнебитен. Събувам си обувките и отивам в хола, където те са насядали. Луи, Лиам и Зейн са заели дивана и Найл се е настанил на фотьойла. Къде аз се предполага, че трябва да седна?

- Вижте кой е тук. – Зейн казва като влизам.

- Вижте колко добре изглежда. На кого е този блейзер, приятел? – Лиам казва и аз заставам до телевизора, така че да не преча на играта.

- Той имаше интервю. – Луи обясни.

- И как мина? – Найл пита. Въздъхвам и затварям очи. Господи, те си мислят, че съм по-изтощен отколкото съм. Да бъда честен, факта, че съм толкова изморен ме кара да съм раздразнен от всичко точно сега.

- Ужасно.. – въздъхвам и събличам блейзера. Игнорирам момчетата и тръгвам към стаята. Луи оставя контрольора и ме последва. Не казвам нищо дори като знам, че е зад мен. Просто оставям дрехата на мястото ѝ докато Луи затваря вратата след себе си.

- Хей, добре ли си? Защо интервюто е минало зле?

- Не знам..

- Хайде Хари, странен си цяла сутрин. Какво става? – той избухва. Най-накрая решавам да го погледна в очите. Наистина съм уморен точно сега, но и съм ядосан, за да го направя.

- За какво вземаш лекарства? – най-после питам.