Survive

Chapter 67

Когато с Антъни се връщаме от вечерята аз съм изпил няколко напитки. Може и да съм поръчал още напитки с яденето ни и може би затова настоявах за това Антъни и аз да останем вкъщи. Антъни изглежда не е любител на тази идея да се сблъска отново в неловка свада с Луи, но не ми пука. За да бъда доста честен ще кажа, че един вид се наслаждавам на това да виждам Луи малко ревнив. Хубаво е да знам, че му пука като цяло, нали?

И препъвайки се надолу по улиците на Ню Йорк, Антъни и аз най-после решаваме да отидем в апартамента. Когато заставаме пред вратата аз подавам глава, за да видя дали има някой вътре докато казвам пияно „Yohoo?". Но никакъв отговор. Апартамента е тъмен и аз не възразявам като цяло. Опитвам се да достигна до кухнята и да взема още напитки от колекцията на Луи. Грабвам няколко бутилки бира и си поправям път към спалнята на Луи. Антъни ме следва с възможно най-раздразненото изражение някога. Толкова е примирен с мен, но дори не ми пука. Ако иска да бъде с мен, той трябва да се примири с факта, че мога наистина да прецаквам нещата по всяко време. Вземи го или го остави, толкова просто.

- Хари, може би трябва да си починеш. – той настоява и се опитва да ме упъти към леглото. Отдръпвам ръката си от нежната му хватка и отпивам направо от бутилката с бира. Не знам какво ме кара да пия толкова много. Може би факта, че всичко се чувства грешно? Просто пих няколко напитки на вечерята и евентуално ми се струва така като защо да не си взема още?

- Имаш пропуснато обаждане от Лиам. – информира ме и ми подава телефона. Просто се засмивам и пускам телефона на земята. Нямам време за малки разговори с Лиам точно сега. Той никога не ми казва нещо важно така или иначе. Освен това, къде по дяволите е Луи? Очаквах да бъде тук у дома, когато ние се върнем. Това са глупости. Подавам напитка на Антъни, но той отказва. Какъв досадник. Сядам на леглото и изпивам остатъка от бутилката, просто за да си взема друга.

- Хей, бърз въпрос. – Антъни казва докато държи една от рамките със снимки на Луи в ръката си. Не мога да кажа коя е всъщност, защото той стои точно пред нощното шкафче, а аз съм от другата част на леглото. – Луи гей ли е? – той пита и аз въздишам. Предполагам, че трябваше да знам, че той ще попита това рано или късно. Просто изпивам още от алкохолната напитка в ръката ми и кимвам.

- О, добре. И ти даде ли му някакъв шанс за среща в миналото? – кимвам още веднъж. Какво очаква от мен да направя? Да лъжа? Няма начин.

- Все още го обичам. – казвам преди да имам шанса да помисля. По дяволите, може би пиенето не беше добра идея. Ще прецакам всичко между мен и Антъни сега. О, добре, аз съм пиян и емоционален. Нека така да бъде. Антъни въздъхва и тръгва към мен. Сяда на леглото до мен и започва да разтрива гърба ми. Опитва се да ме накара да се почувствам комфортно, въпреки че очаквам да ми е ядосан. Мислех, че ще ме пита нещо като „защо излизаш с мен като го обичаш", нещо от този вид. Но предполагам, че той е по-добър човек от това.

- Знам... - казва. Вдигам глава.

- Ти знаеш?

- Да, разбира се. Ти не си от най-фините хора, с които съм се запознавал. Просто е очевидно. Ти винаги искаш да се виждаме тук където той е наоколо вместо на моето място. Паникьосваш се, когато той се върне на следващия ден... виждам начина, по който го гледаш. Знам го, защото той те гледа така също.

Какво по дяволите? Това момче да не ме кара да се върна при бившия си? И дали той посочва това, че Луи чувства същото, което аз към него? О, Господи, просто съм толкова пиян и объркан.

- Толкова съжалявам... - е всичко, което намирам да кажа. Антъни ми дава малка и разбираща усмивка.

- Всичко е наред.