Survive

Chapter 78

Друга нощ означава друго парти. Старите еднакви неща всеки ден. Дори всъщност да трябва да се насладя на това, аз не го правя. Поне не повече. Бях уморен преди да изляза и сега, когато съм навън не съм в настроение като цяло.

Сигурен съм, че много двадесет и една годишни момчета биха обичали да правят това всеки ден. Излизане с приятели, пиене, пушене и буквално нахвърляне на момичета върху теб. Но това не се отнася за мен. Със сигурност се наслаждавам на това да излизам с момчетата, но по-скоро бих предпочел просто да стоя у дома с Луи. Наслаждавам се и на пиенето, но махмурлуците са най-лошото и аз мразя като не съм способен да помня нищо.

И какво изпускам? Момичетата? Добре, аз съм гей и без значение колко хубави момичетата могат да бъдат, аз дори никога не бих обмислил да бъда с някое от тях. Освен това, дори и момчетата да флиртуват с мен аз няма да се хвана на това. Единственото момче, за което имам очи стои точно пред мен. Той е единственият, който може да грабне вниманието ми. Стои на разстояние, чакайки с мен и момчетата да влезем в клуба. Когато Лиам пуска шега Луи се засмива и закрива устата си с ръка, стар негов навик. Очите му блестят по най-невероятния начин и това ме кара да искам да го грабна и да поставя целувки по цялото му лице.

- Имена? – охранителят пита по наистина смущаващ начин. Той е плешив и не носи нищо друго освен черно и слънчевите си очила. Лиам казва имената ни, охранителя ги отбелязва в листа и ни пуска да влезем. Когато влизаме първоначално гледката е необикновена. Това е първият път, в който те ме водят в такъв особен клуб. Доста скъпо е тук, което със сигурност обяснява това. Предполагам, че те са искали да отидем на някое хубаво място, за да отпразнуваме повишението на Лиам.

Настаняваме се на удобни места в ъгъла на дансинга. Сядаме и сваляме якетата си. Очите ми се спират на Луи, когато той сваля якето си и разкрива познатото си синьо шими, което е закопчано догоре. Едно от моите е, мога да кажа по това колко голямо му е. Той е навил ръкавите, за да изглежда малко по в размер. Всъщност съм доста поласкан задето е взел нещо на заем от мен. Просто е много атрактивно това той да носи моите дрехи. Трябва да го прави по-често. Дори не осъзнавам, че се вглеждам в него като луд докато той не ме извиква.

- Какво става? – изведнъж пита.

- Нищо, просто... дрехата. Стои ти добре. – казвам. Неговото възхитително и разкошно лице оживява и преди да знам той е покрил устата си отново. Не иска да ме благослови с усмивката си. Срамежлив ли е от това или нещо друго? Защото наистина той не трябва да бъде.