Survive

Chapter 18

Луи:

Хари и аз вземаме такси и когато се настаняваме вътре се сещам, че още нямаме собствена кола. За щастие ще ме повишат и няма да се налага да чакам години, за да си купя или пък да ползваме таксита, както и да хващаме автобус.

Поглеждам към Хари и той се е загледал през прозореца на таксито. Неговите меки къдрици са покрили главата му като каска и това го прави толкова невинен. Погледът ми се спуска надолу и аз се улавям, че гледам към ръката му. Част от мен ме кара да грабна ръката му и просто да преплета пръстите си с неговите, но друга ми напомня, че не мога да го направя. Напълно съм разкъсан между това какво трябва да направя и между това да следвам сърцето си. И след като открих това днес трябва да мисля реалистично. Но огромен товар ще падне от раменете ми, ако просто му кажа за.. всичко. Но не искам да го правя. Имам Зейн, Лиам и Найл и те знаят всичко за мен. Мога да говоря с тях. Не се нуждая от това да му казвам, нали?

Моменти по-късно ние вече сме в киното и гледаме филм. Бях достатъчно глупав, за да позволя на Хари да избере филма и ето ни тук, гледайки „Петдесет нюанса сиво". Гледал съм трейлъра преди и е ужасен. И след двадесет минути ето и секс сцена, която разваля всичко. Това е като да гледаш порно. Ужасно порно.

- Не знаех за филм като този.. – Хари казва и се появява още една неподходяща сцена. Грабвам малко пуканки от скута му и въздъхвам.

- Не си ли гледал трейлъра? Казах ти, че не хубав. – сопвам се и се отпускам на седалката. Почвам да разтривам слепоочията си по разочарован начин. Наистина не искам да гледам останалото и се надявам да не ме кара.

- Харесваш ли тези неща? За това ли избра този филм? – казвам на глас. Хари ме поглежда с почервеняло лице. Нямам предвид това да започвам ужасен разговор, но е достатъчно ужасно и странно, че искам да знам.

- Не, разбира се, че не. Ако нещо, аз намирам този тип коитус за крайно обидни.

- Коитус? Ти коитус ли каза? – напрягам се. Не искам да се забавлявам с него, но намирам мръсния му език за смешен. Това е толкова рядко тези дни.

- Да се махаме от тук. Не искам да гледам "50 shades of shit". – казвам силно, за да може момичетата под определената възраст зад нас да чуят. Те ми дават оскърбени погледи и аз се обръщам, за да ги погледна. Мамка му, защо идват тук, за да гледат това? Изглеждат дванадесетгодишни. Те трябва да гледат " The Teletubbies" или нещо друго.