Survive

Chapter 96

Тук отивам. Отварям вратата и пристъпвам в тъмния коридор. Светвам лампата и стъпвам върху пощата на пода. Мъртвешка тишина е, освен включения телевизор както обикновено. Апартамента мирише по начин, по който не беше отдавна. Цигари. Мамка му, Луи пушил ли е? Той издържа дълго без да пуши и сега аз просто прецаках всичко отново.

Като ходене в комин е. Пристъпвам вътре в кухнята. Няма никой там. Всичко, което има там е няколко мръсни чинии и остатъци изглежда от наистина бързо сготвена закуска. Лиам не е ли прекарал нощта тук? Как е толкова тихо тогава? Той не го е оставил сам, нали? Влизам във всекидневната, очаквайки да видя Луи на дивана, но няма никой там. Телевизора е пуснат просто без причина. Достигам до дистанционното и го изключвам. Какво по дяволите е ставало тук? Забелязвам купчина от стъпкани цигари по целия апартамент, но още повече в пепелника на масата за кафе. Да не забравя да спомена празните бутилки от бира около масата. Матракът е на пода, потвърждавайки, че Лиам наистина е прекарал тук нощта.

Това е отвратително. Да мисля, че Лиам ще окуражи Луи да пие и пуши, когато той знае в колко лошо състояние е? Не мисля, че някога съм бил толкова разочарован от Лиам. Очаквах повече от него. Това беше единствената причина, заради която малко се успокоих относно това да бъда далеч от Луи. Вярвах, че Лиам ще се справи с него по най-добрия възможен начин. Предполагам, че съм грешал. О добре, поне му е правил компания, нали?

Като говоря за това, изведнъж аз получавам входящо обаждане от него, познайте, от Лиам. Намръщвам се срещу телефона и вдигам незабавно. Очевидно той не е тук повече и ако той е с Луи, аз искам да знам къде са те и кога ще се върнат.

- Да?

- Здравей! Аз просто говорих с Найл и той ми каза какво е станало. В апартамента ли си сега? – Лиам казва от другата страна на линията. Кимвам и тогава осъзнавам, че той не може да ме види.

- Да. Относно това, защо му позволи да пуши и да пие толкова много? Мястото е в бъркотия. – казвам и се опитвам да премахна петното от белия ни килим.

- Какво имаш предвид това, че съм му „позволил"? Дори не бях там! – Лиам се защитава и аз усещам сърцето си да прескача удар и лицето ми става бледо от паниката. Изведнъж виждам заобикалящото ме в напълно различна перспектива.