Survive

Chapter 12

Луи и аз прекарваме остатъка от вечерта с Найл и Лиам. Зейн не е тук по това време, чудя са защо, но избягвам да питам. Правим това, което изглежда традиционно за тях. Пием бири, играем игри и нужно е да кажа, че пушим цигари. Изумен съм как всеки от тях може да изпуши толкова цигари за такъв кратък период от време. Аз по някакви причини си бях въобразил, че Найл и Лиам не пушат, но съм бил в грешка. И сега на закрито те пак вземат от пакета.

- Искаш ли една? – Найл пита и ми предлага кутията си с надпис „Level". Поглеждам надолу към цигарите и се поколебавам за момент. Имам предвид, че аз не съм пушил преди. Но не съм сигурен дали е гадно. Поглеждам към другия край на дивана, където Луи е седнал. Лицето му е трудно разпознаваемо. Не мога да кажа дали той иска или не иска да си взема. Главата ми казва как това не е необходимо и как няма да се почувствам готин от това. Но по някаква причина решавам точно обратното.

- Благодаря. – промърморвам и вземам една. Веднага се обръщам към Луи. Неговата реакция е чисто загрижена, ако трябва да съм честен. И малко откровено сякаш другите изобщо не реагираха на това. Те изглеждат както обикновено и ако откажа да си взема една ще е странно. Запалвам я и виждам разочарованието в очите на Луи да нараства. Той грабва бирата си и отива в кухнята. Дали той наистина се раздразни, или нещо друго се случи?

Димът изпълни дробовете ми по необичаен начин. Наистина не разбирам как тези момчета правят това по цял ден. Имаше ужасен вкус, чувствах се ужасно и определено имаше гаден мирис. Въздъхвам и изведнъж разочарованието ми нараства. Не знам защо я взех. Имам предвид, разбира се, една цигара не е голяма работа,но.. не знам. Предполагам, че поради някаква причина това е разгневило Луи. Но то вече се е случило, не мога да го променя.

- И Хари, как се справяш с всичко това? – Лиам накрая пита и се приближава до мен. Наистина не разбирам за какво говори.

- С какво?

- Ти знаеш.. С нещата, които касаят Луи?

- За какво говориш? – прошепвам в отговор. Найл изглежда знаеше за какво Лиам говори, но не и аз. И когато Лиам се накани да загаси цигарата си, за да ми обясни, погледът му се заключва зад мен. Прекъснат е от кашлица.

- Лиам, мога ли да поговоря с теб за секунда? В кухнята? – Луи казва от другата страна на стаята. Добре, нуждая се от това да знам какво се случва. Ставам от дивана и се упътвам към кухнята. Найл хваща ръката ми и прошепва: „ какво правиш?". Просто му казвам да мълчи и се отскубвам от хватката му. Спирам зад стената и се заслушвам срещу нея.