Survive

Chapter 17

Тази сутрин се събуждам напълно безполезен. Разговорът на момчетата се върти в съзнанието ми отново и отново. Не съм спал и това не ми помага, но пък се събуждам рано. Когато отивам в банята, за да се измия чувам Луи да хърка в спалнята си. Изглежда, че е заспал късно вечерта. Изцяло е изтощен. Чувам вибрации от телефона му и когато го откривам те спират. Телефонът му беше на шкафа и само екрана осветяваше тъмната стая. На дисплея беше изписано: „3 пропуснати обаждания от доктор Нелсън". Това е странно. Не мисля толкова много, защото съзнанието ми е окупирано от мисли за собственото ми нещастие. Решавам да се облека и да се разходя из града.

Не срещам никого, когото познавам по улиците на Ню Йорк. Може би, защото е твърде рано. Вземам си кафе и продължавам да обикалям по улиците. Наистина се нуждая от малко време, за да изчистя съзнанието си от мислите и да се концентрирам върху други неща. През цялото време се опитвам да уверя себе си, че Луи не мисли, че съм странен. И че момчетата наистина искат да са ми приятели. И може би, просто може би аз не съм чак толкова безполезен.

Навън е доста студено и решавам да приключа с обиколките. Просто изпивам кафето си и се отправям към вкъщи.

Когато се прибирам у дома разбирам, че входната врата е отключена. Не реагирам на това. Може би съм забравил да заключа като съм излизал. Влизам и събувам обувките си както закачам и якето си. Тогава забелязвам парчета стъкло по целия под. Навеждам се да обера няколко внимателно, но разбирам, че са повече и няма да мога да ги обера с ръка. Ще ми трябва прахосмукачка, за да почистя. Решавам да игнорирам това засега и да разбера какво по дяволите се е случило.

- Луи? – извиквам в объркване. Никакъв отговор, но чувам тихо ридание откъм спалнята. След като минавам през всекидневната почвам да усещам миризмата на цигари. Внимателно отварям вратата на стаята на Луи и го виждам да пуши на леглото.

- Луи, не трябва да пушиш тук! Знаеш това. – казвам и бързо отивам в края на стаята, за да отворя прозореца.

- Ние сме пушили вътре преди.. – промърморва.

- Добре, това вече е друго. – съгласявам се. И тогава забелязвам колко разбит изглежда. Гневът от безотговорното му поведение ме е напуснал. Ставам безмълвен щом виждам хубавото момче. Позата му е ужасна. Той е застанал прегърбен, заобиколен от дима на цигарите и не носи нищо друго освен сиви боксерки. Уоу. Не съм забелязал колко слаб е станал. Това малко ме притеснява..