Survive

Chapter 44

Мина ли един час? Кога дори той влезе тук? Защо не съм го чул да влиза? Това няма значение. Това, което има значение е, че ме видя какво нося. О, боже мой, толкова е засрамващо. Спирам играта и бавно обръщам глава към него. Усещам цялото ми лице да се загрява, когато очите ни се срещат. Той стои в средата на всекидневната и ме гледа с увиснало чене. Носи костюма си от работа и държи кутия с обяд в ръка.

-Бира, игри, моята тениска и ПРОКЛЕТИ ГАЩИЧКИ? Подиграваш ли ми се точно сега? – той извиква. – Това може би е най-секси нещото, което някога съм виждал.

Отварям уста, за да кажа нещо, но нищо не излиза. Секси? Какво той има предвид под секси? Не е ли засрамен да види приятеля си така? Защото аз със сигурност съм.

- С-секси? – заеквам. Той кимва и поставя кутията с обяд на масата. Сяда на фотьойла с шокирано изражение на лицето си.

- Дай да видя, стани. – предлага. Преглъщам и първоначално се колебая, но после бавно се подчинявам и ставам от дивана. Заставам пред него докато той сканира всеки инч от тялото ми. Искам земята да ме погълне, защото честно не разбирам защо той ме намира така атрактивен облечен по този начин. – Обърни се. – добавя. Правя това, което ми е казано. – Мамка му.

- Какво има? – питам невинно, напълно объркан. Обръщам се, за да видя, че Луи прави всичко по силите си да се въздържа. Покрил е устата си с ръка и е останал изцяло без дъх. Не знам дали това е добро, или лошо нещо.

- Какво има? Ти ме подлудяваш, ето какво. – не мога да кажа дали е сексуално разочарован точно сега, или е тотално ядосан на мен. Всичко, което знам е, че е много агресивен. – Днес ли го купи? – пита, сега е много по-любопитен отколкото ядосан. Кимвам.

- Може би съм купил и още малко неща.. – заеквам. О, Господи, той много ще се ядоса, когато види всичките покупки от днес..

- Дефинирай ми какво значи малко.- той казва и аз решавам просто да му покажа. Правя му знак да ме последва в спалнята. Чувам го да въздиша зад мен докато следва стъпките ми. Мога да усетя погледа му върху гърба ми точно сега, но единственото, в което съм концентриран е това колко ядосан той ще бъде. Когато влизаме аз дори не се осмелявам да го погледна. Просто бавно отивам до куфара си и показвам купчината, която е нараснала на височина три пъти повече отколкото беше сутринта.

- Съжалявам.. – промърморвам преди Луи да има шанса да каже нещо. Изражението на лицето му е достатъчно, за да съжаля за всяко едно закупено нещо.

- Ела тук. – е всичко, което казва. Сърцето ми започва да тупти бързо докато колебливо отивам към него. Дали ще ме удари сега? Или иска да прекрати това с огромна свада? Затварям очи, когато най-накрая го настигам и той вдига ръката си. Но незабавно съм изненадан и объркан, когато ме придърпва в прегръдка. Прегръдка? Не се ли предполага, че трябва да е ядосан? Дадох половината от парите за дрехи, не трябва ли да е разочарован?

- Това ли е? Няма ли да ме удариш? Да ми викаш? – питам и Луи се отделя намръщен от прегръдката.

- Какво? Защо да правя това? – той пита и честно изглежда малко обиден. Свивам рамене и усещам как тялото ми се успокоява. – Наистина ли си помисли, че ще те нараня? – пита и спомените, когато бавачката ме удряше и обиждаше изникват в главата ми. Луи ме придърпва по-близо до себе си и повдига брадичката ми, за да може очите ни да се срещнат. – Слушай, искам да вярваш в това, че аз НИКОГА няма да те нараня. Нали? – той се уверява и аз незабавно се почувствам зле задето го обвиних в това. – Може да изхарчиш всичките ми пари, ако искаш. Единственото, което има значение е това да си щастлив. Нали?

- Добре.. – Господи, обичам го толкова много, той винаги знае какво да каже. Увива ръце около талията ми и целува врата ми.