Survive

Chapter 80

Бягаме.

Времето тече и аз с неговата скорост. Луи е поставен върху онези легла с колела и бързат да го заведат в първата свободна стая, която намерят. Бягам редом с лекарите, опитвайки се да им обясня какво се е случило, но никой от тях не ми обръща внимание.

- Какво се случва? Той добре ли е? Ще бъде ли добре? – продължавам да повтарям. И все така и все така. Един от докторите мята на една от сестрите да ме успокои. Изведнъж усещам ръката на сестрата да хваща моята, спирайки ме да ги последвам.

- Съжалявам, но не може да влезете там. – тя казва и по това време осъзнавам, че леглото го няма и докторите са затворили стаята за пациенти. Свличам се долу и се опитвам да възстановя дишането си. Преди да осъзная виждам Зейн, Лиам и Найл,които се опитват да ме вдигнат. Обръщам се към глупавата невинна сестра с целия си гняв насочен към нея.

- КАКВО ИМАТЕ ПРЕДВИД ТОВА, ЧЕ НЕ МОГА ДА ВЛЯЗА ВЪТРЕ? Искам да знам какво по дяволите се случва! – изкрещявам и забелязвам как момчетата избутват Лиам, за да застане по средата.

- О, момче... - чувам да въздъхва и застава между мен и медицинската сестра, избутвайки ме. Не го правя докато не отстъпвам назад, осъзнавайки, че викам право в лицето ѝ и съм предизвикал всички в чакалнята да приковат погледи към мен сякаш съм някакъв луд човек. Лиам поставя ръце на раменете ми и се опитва да привлече вниманието ми. – Хей, хей, хей, поеми си дълбоко въздух. Погледни ме. – казва, но аз просто продължавам да се взирам около стаята докато другите ме гледат в ужас. Найл и Зейн са ни настигнали и се вглеждат в нас като изгубени объркани кученца. Лиам обръща лицето ми, за да го погледна в очите.

- Той ще бъде добре. Нали? Просто малък рецидив. Не е голяма работа. Той ще бъде добре. Обещавам. – уверява, но не изглежда така като да реагирам по някакъв друг начин освен да се свлека, плачейки в ръцете му. За мое щастие Лиам е един от най-добрите хора и ме успокоява. Той просто увива ръце около мен силно и ме оставя да плача на рамото му. Не мисля някога да съм плакал така пред всички тях. Само пред Луи. Но не е странно за мен като цяло. Толкова много се случи напоследък. Толкова много, което да приема и да се справя с него и това просто е финалната капка.

Времето минава и аз ставам все по-нетърпелив с всяка секунда. Часовникът тиктака, времето минава и часовете минават докато накрая не решавам да заспя с глава върху рамото на Лиам. Мога да усетя, че спя с кръстосани ръце и присвити вежди. Аз все още не мога да заспя напълно, тъй като съзнанието ми е още будно.