Survive

Chapter 25

- Как спа? – Луи ме пита докато влиза в кухнята. Това се случва на следващата сутрин и аз знам, че е била дълга нощ. Спах на матрака, Луи беше на дивана, а майка ми спеше в неговата стая. Беше достатъчно мил, за да ѝ позволи да спи там.

- Не беше добре.. – признавам, погледа ми е заключен върху чашата с кафе между ръцете ми. След като най-накрая поглеждам нагоре виждам, че Луи е изцяло облечен. Забравих, че ще ходи на работа днес.

- Добре, ако си решил да ѝ купиш апартамент няма да те съдя. Освен това, аз се забавлявам с теб като мой съквартирант и няма да възразя, ако се мотаеш тук още дълго. – той казва и ме потупва по гърба. Хубаво е да знам, че той ме подкрепя в това колкото и да не е лесно. Разбира се, аз трябва да ѝ намеря апартамент. Без съмнение. Тогава тя ще може да започне работа и няма да има вземане-даване с онзи задник Джо. Освен това, след като напуснахме апартамента миналата вечер ние повикахме полиция и го обвинихме в злоупотреба с мен и майка ми. След като майка ми им показа раните и синините, те незабавно го арестуваха за престъпленията. Не знам колко дълго ще бъде в затвора, но засега сме в безопасност.

- Благодаря, Луи. За всичко. – казвам и се обръщам към него. И аз имам предвид точно това с цялото си сърце. Той е причината, поради която съм все още жив. Той е причината, поради която майка ми е освободена от онзи ужасен мъж и той е причината, поради която се боря.

- Няма проблем. Просто обещай, че ще си силен. В противен случай всичко, което съм направил ще бъде напразно. – казва и ми дава прегръдка, потупвайки ме по гърба и начина, по който го прави е малко романтичен и повече приятелски. – Добре. Ще тръгвам за работа. Ще се видим след няколко часа, къдрав.

Къдрав. Уау, той наистина използва много прякори за мен. Толкова ли му е трудно да ме нарече просто Хари? Прави ли го с другите? Имам предвид с Лиам, Зейн, Найл. Той им казва по имена. Но на мен? Стайлс, къдрав, ядосан, Харолд.. може би и аз мога да намеря прякор за него?

- Добро утро, скъпи.. – майка ми казва и ме изважда от мислите ми за прякори. Тогава осъзнавам, че Луи е излязъл и кафето ми е изстинало. Майка ми е облечена в пижамата си и носи нещо като роба отгоре ѝ. Тя сяда на стола до мен и аз незабавно я питам дали иска да пие нещо, да хапне, но тя отказва, уверявайки ме, че няма апетит сутринта. Ако ме питате изглежда, че няма апетит през цялото време. Станала е толкова слаба..