Survive

Chapter 29

Той е влюбен в мен. ТОЙ Е ВЛЮБЕН В МЕН. Идва ми да си го запиша в дневника или да го извикам през прозореца, за да може всеки да чуе. Чувствам, че летя, плача и се смея.. дори не знам. Всичко, което знам е, че ние обявихме нашата „любов" един към друг и не мога да бъда по-щастлив. И утре ще отидем на нашият круиз. Просто той и аз. Може ли това да стане по-хубаво?

- ВРЕМЕ ЗА ПАРТИ, МОМЧЕТА! – Лиам възкликва и ние всички вдигаме чашите си във въздуха за първи път тази вечер. Луи им беше казал, че утре заминаваме на круиз и им вметна, че между нас става нещо. Каквото и да е имал предвид. Хората в днешно време използват разни етикети за всичко. Каква е разликата да излизаш с някого и да бъдеш във връзка? Имам предвид, че аз всъщност живея с него и това не е голяма работа. Не искам да съм алчен или нещо друго, но не може ли да го наричам свой приятел..

- Не е ли странно? – Найл пита по-късно, когато сме застанали на бара и чакаме напитките ни да бъдат приготвени. Бих го попитал за какво говори, но знам добре за какво по-точно той говори. Луи е с Лиам и Зейн откакто дойдохме и е на разстояние, непълно взаимодействайки си с мен. Ние стоим на своите си места и си хвърляме по някои погледи. Това е. Не знам какво съм очаквал, но определено нещо повече от това.

- Просто не разбирам защо се държи на разстояние. Не се ли предполага, че трябва да сме романтични или нещо от сорта сега? – питам. Найл се засмива и взема напитката си.

- Луи не е романтичен, научи това. Освен това той може би е объркан от цялата тази ситуация точно колкото и теб. Преживей го. Направи крачка.

Преди да имам шанса да попитам Найл за съвета, той ме изблъсква към препълнения дансинг. Хвърлям му раздразнен поглед преди да си направя път през потните хора към масата, където те стоят. Усещам сърцето си да бие все по-учестено докато се приближавам по-близо до Луи. Лиам, Зейн и Нанси стоят на масата, а Луи е прав. Лиам е увил ръката си около Нанси, но не изглежда въобще щастлив.

- Ето къде си, любов. – Луи казва и ми дава усмивка, незабавно ме кара да се почувствам добре дошъл. Той повдига ръка и ме придърпва в прегръдка. Несигурен съм дали трябва да го целуна, или не. Наистина искам, но не искам да съм единствения, който ще го направи да изглежда странно.

- Развълнуван ли си за утре? – той казва и придърпва бедрата ми в близост до своите. Сега лицата ни са на инчове едно от друго. Почвам да се изчервявам и осъзнавам, че съм достатъчно близо до него, за да може да види всичките ми недостатъци. Начинът, по който той прехапва горната си устна ме кара да бъда неспособен да говоря, затова просто кимвам и поглеждам надолу, чувствайки се недостоен да го гледам в очите.

Той хваща яката на тениската ми, опитвайки се да изложи гърдите ми на показ. Изчервявам се и я дръпвам, засрамен от тялото си.

- Шибано напрежение. – Луи казва и се усмихва. Той продължава да захапва горната си устна и това ме подлудява. Изведнъж ръката му, която стоеше на бедрата ми се смъква надолу и той стиска задника ми. Някой изглежда е възбуден днес. Добре, Луи винаги е, когато е нетрезвен.

- Не мога да чакам. Ти, аз, отвъд океана, далеч от тези идиоти. – той казва и ме придърпва дори по-близо.

- Хей! – Лиам се скарва. Очевидно това, че Луи ги е нарекъл идиоти ги е засегнало. Засмивам се и покривам устата си. Луи отмества ръката ми и обхваща лицето ми нежно. Тогава той се навежда и ме целува бавно.

- Опаковал ли си всичко между другото? Трябва да бъдем сигурни..

- Хари, проваляш момента. – Луи казва и поставя показалеца си върху устните ми. Усмихвам се и това го кара да се засмее. Господи, чувствам се толкова глупав и обичам всяка секунда от това. Струва ми се, че изживявам мечта и за първи път това не е кошмар.