Повече всъщност накарах момчетата да се чувстват малко некомфортно заради моите „секс" проблеми, защото след като те излязоха аз настоях да се подготвят за партито тази вечер. Зейн организира купона, за да отпразнува местенето си на друго ново място. За да бъда доста честен ще кажа, че не очаквах с нетърпение това досега. Сега като знам, че ще дразня Луи цялата вечер просто не мога да чакам.
Първо на първо. За да го подлудя напълно аз трябва да се появя с облекло, от което той няма да е способен да отдели очи. Започвам да търся из нашите дрехи, които всички са измачкани в гардероба му. Харесва ми факта, че не използвам куфара като гардероб вече. Дори всъщност да е невъзможно да намеря някои мои дрехи заедно с неговите, все още харесвам факта, че са смесени едни с други. Това ме кара да се чувствам, че сме като истинска двойка по някаква глупава причина.
Накрая решавам, че ще е белият потник, който бях забравил, че съм купувал преди години. Все още има етикет на гърба си. Опитвам се да го пробвам пред огледалото. Господи, ако не изглеждах толкова дебел аз щях може би да се напъхам в него. Въздъхвам, събличам го и вземам бялото шими. Закопчавам го наполовина и оставям на показ гърдите си повече от обикновено. Слагам отгоре верижката с кръста и черни тесни дънки. Облеклото е семпло, но това е просто началото.
Времето минава и аз стоя там, чакайки Луи да дойде. Докато той все още е на работа партито е започнало и Лиам ме закарва там. И сега ние стоим в голямата всекидневна на Зейн, пиейки и пиейки. Те всички са много социални един с друг, но всичко, което изглежда мога да правя е да гледам към входната врата нон-стоп. Всеки път, когато някой пристига аз се надявам да е Луи. Но идват човек след човек и няма никакъв знак от Луи. Какво му е отнело толкова дълго време? Ставам много нетърпелив и пия повече отколкото трябва.
- И харесвате ли новото ми място? – Зейн казва и се свива на дивана между Лиам и мен. Той увива ръце около мен и вони на цигари и алкохол, просто като всеки друг на това парти.
- Хубаво е. Трябва да струва състояние. – правя комплимент и той потупва гърба ми благодарствено. После се изправя и се връща на дансинга, почти способен да върви нормално.
Оглеждам се наоколо, но Луи все още не е пристигнал. Трябва да намеря някого, с когото да флиртувам, когато той дойде, но кой? Трудно е да кажа кой е гей и кой не е. Имам предвид, че не мога просто да флиртувам с всеки. Луи познава тези хора. Трябва да бъде правдоподобно. Трябва да бъде действителна заплаха. О, добре, аз не ще намеря някой като седя тук. Ставам и усещам алкохола да ме удря. Не осъзнавах колко съм замаян докато всъщност не станах. Отивам до масата отрупана с напитки и снаксове. Не трябва всъщност повече да пия, но може би снакс или два. Този шоколадов фонтан съм сигурност изглежда вкусен.
YOU ARE READING
Survive
Fanfiction- Луи. Ти си моят ангел-пазител. Ти спаси живота ми. - казвам неуверено. Гласът ми е нестабилен и аз дори не мога да го разпозная. Стискам меката му и топла ръка. Очите му сканират всеки инч от лицето ми преди да избута къдриците ми назад. Поклаща г...
