Survive

Chapter 4

Събуждам се наистина късно, но какво можех да очаквам? Вчера беше ужасен ден. Въпреки това вечерта завърши добре. Луи и аз прекарахме нощта, говорейки си за разни незначителни теми. Научих достатъчно за него и за щастие той научи неща и за мен. Може и да съм пропуснал да му кажа за личните си проблеми и за тези в семейството си. Добре, аз познавам това момче от ден и не е нужно да му казвам за това, не го чувствам правилно. Освен това той не попита за тези неща. Въпреки това аз научих неща за него без да съм очаквал това, но по-късно той отново се напи. Разбрах, че има няколко сестри, за развода на родителите му и за училището, в което е учил. Изглежда, че той е доста популярен там, за разлика от мен. Чувствам се спокойно да говоря с него и за щастие той се наслаждава също.

- Чай?

Чувам тихият глас, идващ от кухнята. Отварям очи и се извъртам настрани на фотьойла. Наистина ли съм заспал тук? Засмивам се при мисълта.

- Какво ще кажеш? – Луи пита. Явно си е помислил, че ще отговоря.

- Ъ, да, малко чай ще е добре. Благодаря ти.-казвам с дрезгав почти неразбираем глас. Прочиствам гърлото си, но не звучи по-различно. Изправям се от фотьойла и усещам неприятна болка по цялото си тяло. Наистина не е била добра идея да заспивам на това място. Осъзнавам и че Луи е заспал на дивана. Аз можеше просто да легна на леглото. Изпъвам тялото си и простенвам от болка. Луи бързо реагира и поставя каната на масата. Идва към мен, но не разбирам отначало, че не носи друго освен боксерките си. Цялото му непокрито тяло е на показ. Той трябва да е доста атлетичен щом има тяло като това.

- Добре ли си?-той пита. Бързо сякаш ме удари и ме разкара от мислите ми. Отделям погледа си от тялото му и се съсредоточавам върху очите му. По дяволите, хубави са. Никога преди не съм виждал толкова омагьосващо синьо.

- Да, аз просто.. не съм спал в правилната позиция, предполагам.. – промърморвам.

- Съжалявам, приятел. Щях да те събудя и да ти кажа да се преместиш на леглото, но изглеждаше изтощен.-обяснява и почва да разтрива раменете ми. Цялото ми тяло потръпва при допира му. Ръцете му са толкова меки и топли. Хипнотизиран съм и изведнъж отклонявам вниманието си от това, което казва. Изцяло съм съсредоточен върху масажа и как не искам никога да спира. Бавно главата ми се отметва назад и аз затварям очи. Изпускам въздух от това, което той прави, за да се почувствам релаксиран и не чувствам нищо друго. Ръцете му стискат раменете ми за последен път и после се плъзгат по гърба ми. Цялото ми тяло потръпва от действията му. Мамка му, какво се случва. Отварям очи и поглеждам тялото си. Виждам издутината в гащите ми да нараства. О, боже, наистина ли направих такъв гаф само заради един шибан масаж? Бързо се отдръпвам от нежните му докосвания и отстъпвам пред него като се опитвам да прикрия издутината с телефона си.