Найл и аз прекарваме деня пазарувайки. Рожденият ден на Ели наближава затова той ме помоли да му помогна да намери перфектния подарък. И когато ние обикаляме града, търсейки най-доброто нещо аз постепенно започвам да задавам въпроси на Найл относно Луи. Найл не ми помага толкова колкото предполагах. Той продължава да ми казва, че трябва да питам Луи за това. Не разбира ли, че не мога? Той не ми казва нищо.
Влизаме във всеки един магазин и купуваме неща за себе си, но за Ели? Нищо. Вината е на Найл,ако трябва да съм честен. Той е толкова придирчив към всяко предложение, което правя. Очевидно той не иска да ѝ купи бижу, защото е много скъпо и не иска също да купува и дрехи, защото смята, че тя има много без това.И въпреки това ние завършваме в отдела за женско бельо в H&M. Той решава да ѝ купи някакво секси бельо. Докато обикаляме, за да намери атрактивен цвят аз гледам нещо за себе си. Защо дори гледам за себе си? – питам се. Аз съм момче и гаджето ми е момче...няма никакъв смисъл в това да си купувам женско бельо. Няма начин Луи някога да обмисли да носи това.
- Купи го. – Найл казва, когато забелязва секси розовите гащички в ръката ми. Прочиствам гърлото си.
- Какво? Не, аз просто оглеждах... - защитавам се с пламнали бузи. Найл се засмива. Не му отнема много време да ме убеди да ги купя. Лесно се убеждавам и дори да знам, че може би няма да се осмеля да ги използвам, аз все пак ги купувам. Той продължава да ми повтаря „защо не" и няма нужда да ме убеждава.
Времето минава и аз вече съм у дома, търсейки игри в кутията на Луи. По принцип не играя видеоигри, но след шопинга с Найл аз се прибрах в празен апартамент. Луи е навън и работи, а аз съм отегчен до смърт. И защо да не пробвам игра или пък две? Гледам всички видеокасети, но никоя не е привлекателна като цяло. Футболни и екшън игри. Не е по вкуса ми. Най-накрая вземам играта, която се казва „Мъртъв или жив". Това е бойна игра, която играхме със сестра ми като малки. Въпреки това е първата ни игра. Факт е, че Луи има петата част, което го прави по-вълнуващо.
Преди да пусна играта решавам да се преоблека в удобни дрехи и да си взема напитка. Вземам бира и я поставям на масата пред дивана. После влизам в спалнята и събувам неудобните си черни и тесни дънки. Поглеждам към дрехите си и въздъхвам. Нито една от тях, която притежавам не изглежда толкова комфортна както дрехите на Луи. Дори не знам защо така. И разбира се аз започвам да търся в неговия гардероб. Накрая вземам един сив суичър с надпис „край на играта". Не мога да намеря по-подходящо по този повод. Обличам го и материята е толкова мека, че аз оставам пленен от аромата на Луи.
После решавам бързо да разопаковам покупките си преди да започна да играя, защото изглежда толкова разхвърляно всичко по леглото. Тогава осъзнавам колко много всъщност съм купил днес. Луи ще ме убие. Той винаги ми казва да пестя парите си внимателно, дори когато той дава своите за алкохол и цигари. Но не съжалявам. Сдобих се изцяло с нов гардероб. Мисля, че ми е време да сменя малко вида си.Имам толкова много нови неща. Тениски, якета,обувки и... гащичките. Въздъхвам и поглеждам към най-ужасната покупка за деня. Чувствам се толкова глупаво като ги гледам. Как изобщо ще съм способен да се вмъкна в тях? Толкова съм дебел за такова секси бельо... най-вече женско бельо.. искам да видя как изглежда като цяло, нали? Какво, ако дори не си пасва? Трябва да опитам.
Минута по-късно стоя пред високото огледало в спалнята на Луи. Почвам да се смея на отражението си. Изглежда толкова глупаво. Достатъчно странно е, но пасва перфектно. Но е секси розово и аз изглеждам много блед. Какво по дяволите правя с живота си? Въпреки това ще призная, че те са наистина, наистина удобни. Имам предвид, Господи, коприната е толкова мека. Обръщам се към часовника на стената. Луи не трябва да се връща поне до час. Предполагам, че мога да им се наслаждавам дотогава.
Момент по-късно аз стоя на дивана обут в розовите гащички и сивия суичър на Луи. Честно, никога преди не съм носил нещо толкова удобно. Чувствам се като изцяло нова личност. Знам, че звучи много глупаво, но е така. Имам предвид, хайде де! Тук съм и нося това,пия бира и играя видеоигри! Харесвам обратното на това, което бях преди. Разбира се пиех, но никога не съм се наслаждавал и никога не съм харесвал вкуса на бирата досега. И тази видеоигра е невероятна! Както я помня е, но дори по-добра. Тази е петата и има много по-добри картини и герои. Наистина е хубава.
- Какво по дяволите? Хари? – чувам гласа на Луи да възкликва. Тялото ми настръхва. О, боже мой.

YOU ARE READING
Survive
Fanfiction- Луи. Ти си моят ангел-пазител. Ти спаси живота ми. - казвам неуверено. Гласът ми е нестабилен и аз дори не мога да го разпозная. Стискам меката му и топла ръка. Очите му сканират всеки инч от лицето ми преди да избута къдриците ми назад. Поклаща г...