Survive

Chapter 77

- Как се чувстваш? По-добре? – Луи прошепва в ухото ми докато ме притиска силно в себе си. Ние стоим на дивана вкопчени и гледаме „Приятели". В скута съм му, краката ни са преплетени и неговите топли ръце са ме прегърнали. Не нося нищо друго освен боксерки и най-голямата тениска,която намерих в гардероба на Луи. И ето ни тук след моя момент на отчаяние, по-известен като психически срив в банята. От косата ми все още капе вода и тя е навсякъде. Все още треперя като луд, неспособен съм да държа здравия си разум на място.

Кимвам.

Да. Очевидно се чувствам малко по-добре сега, но все още съм в този транс. Всички тези гласове в главата ми започват малко да изчезват, но те са все още там. Те са там, напомняйки ми за всичко, което искам да забравя. Спомените от детството не са единственото нещо. Едно нещо, което ме подлудява е осъзнаването, че Луи е болен. Имам предвид, че аз очевидно знам това, но мисълта да бъда без него ме подлудява. Когато поглеждам надолу към ръцете му, които ме държат силно, аз просто започвам да си представям как се предполага, че мога да живея без тяхната топла прегръдка.

- Луи, не искам да ме изоставяш... - усещам се, че промърморвам извън ума си. Луи реагира. Мога да кажа това, по начина, по който тялото му се стяга. Той поклаща глава с въздишка, приближавайки ме дори по-близо, поставяйки целувки навсякъде по голия ми врат и раменете.

- Няма. Аз съм тук скъпи, аз съм точно тук. Никъде няма да ходя. – уверява ме.

- Но какво, ако...

- Хари. Преувеличаваш отново. – сопва се, очевидно става малко нетърпелив и раздразнен от мен. Решавам да не го притискам затова оставям тишината да ме погълне. Пресягам се за дистанционното и увеличавам звука. Предполагам, че ние ще продължим да избягваме темата завинаги затова е по-добре просто да спра да опитвам. Всичките ми усилия са напразни така или иначе. Ти виждаш, ето къде ние двамата се събираме. Харесва ми да говоря за чувствата си и да дискутирам въпроси като тези, докато Луи от друга страна не иска да говори за никое от тези. Той мрази да говори за миналото си и за бъдещето. Всичко, което има значение за него е настоящето и това ме притеснява понякога. Въпреки че аз определено виждам откъде той идва. Ако аз бях в неговата ситуация, аз също щях да се фокусирам в нещо друго освен настоящия момент.