Survive

Chapter 32

- Той не е мое гадже, аз.. – започва да се обяснява тя, въпреки че аз съм единствения, който трябва да се обяснява.

- Аз не съм твоето проклето гадже. Аз съм НЕГОВОТО. – Луи ме защитава и поставя ръка на рамото ми. Това е може би първият път, в който той ме нарича свое гадже, но е пиян и ядосан и може би не значи нищо. Ченето ѝ увисва.

- О боже мой, нямах идея, толкова съжалявам..

- Добре, ето ти съвет. Не се навъртай наоколо и не целувай момчета, които не познаваш, изглежда ли ти като план?

- Аз, аз.. – тя заеква, но преди да има шанса да каже и дума Луи избухва.

- Толкова съжалявам, но трябва да вървя. – казвам и я изоставям. Чувствам се толкова зле, че я поставих в тази неловка ситуация, но тя сама си го направи. Тя беше тази, която ме целуна! Нямах предвид нещо да се случи. И кой е по-важен- момчето, с което живея и в което съм безумно влюбен или момичето, с което просто се запознах? Лесно е. Няма съмнение, че ще бързам толкова много за към стаята, за да проверя дали той е добре.

- Луи, знам, че си там. Отвори. – стоя извън стаята от векове чукам по вратата, надявайки се, че ще отвори. В него е картата и не мога да вляза. След известно време почвам да се тревожа. Какво, ако той дори не е в стаята? Какво, ако е отишъл някъде? И когато това преминава през ума ми Луи отваря вратата.

- Виж, толкова съжалявам, аз...

- Спести си го. Вината е моя. – изненадва ме като го казва. Така ли? - Не трябваше да се сърдя. Преиграх. Имам предвид, че ние сме просто приятели преди всичко...

Приятели? О, мамка му, ето ни отново. Няма никакъв начин той да ме убеди, че сме приятели или нещо друго. Приятелите не се държат като нас и го знам като факт. Предполагам, че той просто е пиян и раздразнен и ... трябва да намеря начин да го убедя в обратното. Гласът в главата ми знае точно как да обърне масите, но въпроса е дали съм достатъчно смел..

- Приятели? Правят ли приятелите така..? – питам и тръгвам към него, обхващайки лицето му и целувайки го страстно. Той дори не се противопоставя. Просто продължава и позволява на устните ни да се движат. Сърцето ме заболява всеки път, в който се отделим и вземам от времето си преди да спра. – И това..? – казвам и плъзвам ръка надолу по талията, приближавайки тялото му до моето. Той въздъхва и протестира като поставя ръка на гърдите ми.