Светлината се отразява върху спиращия дъха каратов диамант на пръстена между пръстите ми. Бавно го слагам на пръста си и усещането, което идва с това е божествено. Въпреки това, аз знам, че не съм достоен да нося този пръстен на пръста си. Представи си. Имах шанса да видя Луи на колене пред мен, признавайки любовта си. Имах шанса да кажа „да" и да видя най-голямата усмивка на лицето му. Имах шанса. Имах шанса и го провалих.
- И... колко дълго ще останеш тук? – Найл пита зад мен. Незабавно свалям пръстена и го пъхам в малката синя кутийка. Прочиствам гърлото си и се обръщам към Найл небрежно, опитвайки се да претендирам, че той не е видял, че го слагам.
- Просто докато Луи ми прости. – отговарям и Найл простенва от отговора.
- Значи завинаги? – той казва по раздразнен начин, опитвайки се някак си да прозвучи комично, но в ситуацията аз просто откривам грубостта му. Наистина не се чувствам добре дошъл тук и това един вид ме притеснява. Може би аз просто трябваше вместо това да остана в къщата на Лиам? Не... Лиам трябва да е свободен, за да бъде там с Луи отколкото с някой друг. Имам доверие най-много на него отколкото на Найл и Зейн, за да съм честен.
- Добре, добре, слушай. Ти беше тук няколко дни, говорейки на собствената си сянка. Какво ще кажеш да слезем в бара и да си вземем няколко напитки? Лиам е там и може би ще знае как да те разведри. – Найл предлага и аз усещам как ще отхвърля предложението незабавно. Но Найл е бърз и ме стрелва с тези сини кучешки очи. Хвърлям последен поглед и въздъхвам. Той е прав.
- Хубаво.
След като ставам от дивана, на който прекарах последните няколко дни, аз решавам да се наглася доста добре. Слагам чифт дънки и изчистено черно сако с навити нагоре ръкави. Както Найл живее на толкова оживено място, ние може да излезем от сградата, да повървим малко и после сме там.
Когато влизаме в кръчмата аз незабавно усещам очи да ме пробождат. Оглеждам се наоколо, но не откривам очите докато не прекосявам бара, където Лиам стои. Той е с Луи и Зейн. Луи ме гледа сякаш да не направя стъпка по-близо, а Лиам гледа наоколо като изгубено объркано кученце. Когато стигаме до тях Лиам задърпва Найл към себе си, започвайки да му съска, немислейки за факта, че аз мога определено да ги чуя.
أنت تقرأ
Survive
أدب الهواة- Луи. Ти си моят ангел-пазител. Ти спаси живота ми. - казвам неуверено. Гласът ми е нестабилен и аз дори не мога да го разпозная. Стискам меката му и топла ръка. Очите му сканират всеки инч от лицето ми преди да избута къдриците ми назад. Поклаща г...
