Survive

Chapter 93

- Ставайте влюбени гълъбчета! – е първото нещо, което чувам на сутринта. Отварям очи и срещам Найл и Лиам в спалнята ни. Луи е точно зад мен, държейки ръката си увита около мен.

- Ставайте, ставайте! – Лиам повтаря.

- Как вие шибаняци дори влязохте тук? – Луи изскимтява кисело и хвърля възглавница в тяхна посока.

- Имам резервен ключ за спешни случаи, помниш ли? – Лиам информира и аз просто си пожелавам и двамата просто да бъдат тихи и да ни оставят сами. Не спах добре миналата нощ, намек, Луи също не е. А те нахлуха тук, събудиха ни толкова рано сутринта и това изнервя. Какво правят тук така или иначе? Планували ли сме нещо?

- Хайде момчета. Хайде да закусим в крайпътния ресторант. Моляяяя. – Найл изскимтява, скачайки като дете. Не знам къде по дяволите записах простотия като тази, но ако момчетата са си наумили нещо такова, то ние ще го изпълним. Няма избор.

Не отне дълго преди да ни убедят да се присъединим към тях. След като принудиха Луи и мен да станем от леглото, ние си облякохме най-удобните дрехи и ги последвахме в крайпътния ресторант. Има крайпътен ресторант от осемдесетте точно на отсрещната улица, срещу която живеем. Бях споменал онзи ден, че все още не съм ял там и разбира се дни по-късно Найл и Лиам ме принуждават да пробвам. Следващият път, когато ме запитат за някое място аз просто ще си замълча вместо това.

- Ето ни и нас!- Лиам възкликва, когато минаваме през вратата. Атмосферата е приятна като цяло, но не е нищо обикновено наистина. Имам предвид, че менюто е основно и разбира се има само няколко хора тук. Но тогава отново, наистина е рано и това обяснява нещата.

Поръчвам си яйца с бекон за мен и няколко палачинки за Луи докато той сяда на масата уморен. Горкичкият. Чувствам се зле, че го безпокоих с проблемите си миналата нощ, но той ми помогна много. Отивам при Луи на масата и сервирам ястията ни. Луи носи сивата си дреха с качулката отгоре и черни къси панталони. Не бих наистина се облякъл така дори всъщност просто да съм уморен като него, аз излязох с дънки и тениска.

- Вижте! Там е Антъни! – Найл казва, когато русо момче влиза в ресторанта заедно със сестра си. Найл ги гледа известно време и аз се паникьосвам. Антъни и аз не бяхме разговаряли откакто му казах да спре да ми пише и просто да забрави за всичко.

- Кажи му да седне тук! – Луи предлага и аз изскърцвам срещу него. – Какво? Добра възможност е за мен да се извиня задето го ударих. – Луи казва и аз си пожелавам да можех да стана невидим.

- Хей Антъни! Ела тук! – Лиам извиква и аз официално се почувствам най-лошия човек на планетата. Усещам бузите ми да се зачервяват и сърцето ми започва да бие по-бързо докато той върви срещу нас. Опитвам се да изглеждам по-малко забележим като стоя възможно най-близо до Луи.

- Здравейте момчета! Това е сестра ми. – той казва и се държи напълно нормално. Почувствам се малко облекчен, но все още уплашен. Той може да ме издаде всяка секунда и аз няма да съм способен да се защитя.

- С-с-екси! – Найл се засмива и се здрависва с нея. Тя се засмива, късметлийка е, но аз просто поклащам глава. Типично.

- Антъни, усещам, че ти дължа извинение за... ти знаеш... - Луи се бори, търсейки думите. Това може би е първият път, в който аз съм свидетел на това той да се извини на някого.

- Всичко е наред. Оценявам извинението, приятел. – Антъни казва и разтърсва ръката на Луи. И двамата се усмихват и аз просто се почувствам все по-виновен с всяка секунда. Преди Антъни да отиде, за да седне някъде другаде със сестра си, той ми хвърля последен поглед. Поглеждам със силен поглед все едно съм виновен като убиец. Мамка му. Трябва да кажа на Луи. Ако не му кажа скоро някой друг ще. Ние бяхме в колата на открито. Някой може да ни е видял. Мога да бъда отстранен по всяко време затова той трябва да научи от мен, а не от някой друг.

- Чувствам се добре. Не мислех, че някога ще се извиня за нещо като това преди. Мамка му. Чувствам се като шибан светец. – Луи казва и Найл и Лиам се засмиват. Кое е толкова забавно? Имам предвид, разбира се, че Луи може да бъде малко дързък понякога, но хайде де. Той е ангел. Най-вече за мен...

- Неговата сестра е много секси всъщност! – Найл казва и Лиам се съгласява. Найл продължава да я гледа от дистанция и аз се чувствам наистина раздразнен.

- Дори не си помисляй за това! – сопвам се. Всички ме поглеждат объркани. Той не може да излиза с нея. Той просто не може. Какво, ако Антъни ѝ е казал за целувката? Тя ще каже. Знам, че тя ще. Не искам да поемам този риск преди да имам шанса да кажа първи на Луи.

- Защо не? – Найл казва объркан.

- Тя има приятел! – лъжа. Просто се нуждая от това всички да стоят далеч от Антъни и всеки, който е свързан с него преди да кажа на Луи истината. Толкова просто. Тактиката няма да трае дълго всъщност. Трябва да му кажа. Ще му кажа. Утре, кълна се.