Когато аз и Луи най-накрая излизаме от таксито съм наистина нервен. Мястото е огромно. Това е масивно имение с басейн в задния двор, музиката е достатъчно силна, за да я чуят съседите и навсякъде има тийнейджъри. Аз стоя отляво където ни спря таксито и с поглед обхождам всеки детайл тук. С това тъмносиньо небе къщата всеки момент ще заблести. Изведнъж усещам ръката на Луи около рамото ми. Бързо се връщам в действителността. Той ми се усмихва и ме инструктира да го последвам. Кимвам и тръгвам. По-добре да стоя до него тази вечер. Той е единственият, на когото имам доверие на този купон. С ръка още на рамото ми, той ме привежда до входната врата. Когато сме отпред той е посрещнат с въздушно пет от петима негови познати. Има куп пушачи както и алкохол. Когато вратата се отваря се срещаме с познати лица. Но аз не помня имена.
- Какво става, Лиам? – Луи изкрещява. Точно така, Лиам се казваше. Луи му даде прегръдка придружена с няколко потупвания по гърба. И по лицата и на двамата имаше широки усмивки.
- Томо! Ти го направи! – той казва и се обръща към мен. Моята първа реакция на очния контакт е да го избегна. Накланям поглед за секунда. Стоя там и се взирам в обувките си като идиот. Усещам, че Лиам ми се намръщва объркан.
- Това е момчето от онази нощ. Надявам се не възразяваш. – Луи обяснява.
- О! Много съжалявам, не те разпознах, чист си. Хари, така ли беше? – Лиам казва и веднага измества обърканата си гримаса с по-позитивна. Кимвам и подавам ръката си да се здрависаме. Той игнорира това и ме възнаграждава с прегръдка. Начинът, по който ме потупва по гърба не е толкова успокояващ както го прави Луи. Той изпищя при вида на водката и цигарите. Необичайна миризма, но е приятна, когато я усетиш, когато прегръщаш някого за първи път.
Когато влизаме е наистина пренаселено. Невъзможно е да минеш през коридора. Луи е по-напред от мен, но се обръща, за да се увери, че няма да ме изгуби. След малко той е достатъчно притеснен, затова ме хваща за ръката. Не мога да повярвам, че вървим между всичките тези хора хванати за ръце. Въпреки това знам, че това не означава нищо. Той просто ми помага да се чувствам в безопасност.
Накрая отиваме в задния двор. Не е толкова пренаселено и дори е отпускащо. Луи се отдели от мен и тръгна към някакъв. Аз оставам в близост до скарата. Твърде съм несигурен, за да се представя.
YOU ARE READING
Survive
Fanfiction- Луи. Ти си моят ангел-пазител. Ти спаси живота ми. - казвам неуверено. Гласът ми е нестабилен и аз дори не мога да го разпозная. Стискам меката му и топла ръка. Очите му сканират всеки инч от лицето ми преди да избута къдриците ми назад. Поклаща г...
