На път съм да изгубя ума си. Прекарваме целият ден на плажа с Луи и аз нямам шанс да говоря. Просто искам да знам какво може да е това, за което той иска да говори? Имам предвид, че мислих много и е трудно, но не изглежда да открия нещо, което скоро да съм направил и да го е ядосало.
Исках да го отведа настрани доста пъти и просто да го питам какво е, но ще бъде доста очевидно. Момчетата са наоколо през цялото време и Луи подтичва цял ден, изглеждайки мокър и секси във възмутително стегнатото си и секси тяло. Най-лошото от всичко беше, когато играхме плажен волейбол и аз тотално провалих играта за мен и Найл. Бях от неговият отбор, но продължавах да бъда привлечен от Луи, който беше разкошен.
Въпреки това ето ни сега. Слънцето беше залязло и денят бе към края си. Момчетата и аз изучавахме какво предлага хотела. И последните няколко часа бяхме в бара и казиното, проверявайки всичко. Пихме, играхме няколко игри, загубвахме и печелехме пари и най-важното от всичко ядохме. Този хотел предлага най-добрата храна. Бара предлага някои наистина хубави закуски и просто с това аз бих определил хотела като петзвезден.
- Хотелската стая е твоя довечера. – Найл изведнъж ме издърпа настрани и гордо заяви. Подхвърля ми ключовете и ме оставя изцяло объркан. Наистина е пиян и шумен точно сега.
- Нейл, идваш ли? – писклив глас казва. Обръщам се, за да видя чужденка, която изглежда пияна. Найл ми се усмихва широко и прибягва към нея. Ох. Предполагам, че ще спи в нейната стая довечера. Въздъхвам. По дяволите, това означава ли, че ще бъда изцяло сам? Това е скапано... когато мислите просто ме удрят, Луи тръгва към мен. Гледам тялото му с извивки и той застава до Лиам на масата. Почакай, това е перфектно. Сега мога да кажа на Луи да дойде в хотелската ми стая и тогава той ще може да ми каже нещото, което иска да ми каже! Прокрадвам се до него и поставям резервния ключ на Найл в джоба на дънките на Луи.
- Ще се видим там след пет минути. – прошепвам. Луи ме гледа объркан докато отивам към асансьора. Посочвам към джоба му и той изважда ключовете от там. Кимва ми и тогава аз влизам в асансьора.
Стоя на леглото и си играя с пръстите си. Мога да усетя ударите на сърцето ми в гърдите си. Какво Луи ще ми казва? Има толкова неща, които може да са в ума на това момче. Той никога не знае какво иска и това е толкова разочароващо. Поемам дълбоко въздух и лягам на леглото. Когато просто започвам да се успокоявам чувам вратата да се отключва. Буквално скачам от леглото и заставам там, очаквайки го. Той влиза вътре и мога да кажа, че е нервен, което ме кара да бъда повече нервен отколкото вече бях.

DU LIEST GERADE
Survive
Fanfiction- Луи. Ти си моят ангел-пазител. Ти спаси живота ми. - казвам неуверено. Гласът ми е нестабилен и аз дори не мога да го разпозная. Стискам меката му и топла ръка. Очите му сканират всеки инч от лицето ми преди да избута къдриците ми назад. Поклаща г...