Survive

Chapter 58

- Почакай... това ли е? – кимвам. Да, това e твоята кутия със спомени и сърцераздирателни тайни и това ме кара да плача, защото сега аз знам защо ти си такъв, какъвто си. Баща ти е бил задник, също като моя и те е карал да страдаш за това. Затова ти си се превърнал от невинен и сладък туинк в секси развалина. Разбрах го. Най-накрая го разбрах.

- Прочете ли нещо от това?- пита внимателно. Колебая се, но накрая кимвам. Той грабва вазата от шкафчето и аз хвърля срещу стената. Примигвам, когато тя се разбива на милион парчета. – Подиграваш ли ми се? Доведох те в къщата на майка ми и първото нещо, което реши да правиш е да шпионираш? Чувал ли си някога за пространство?

- Толкова съжалявам, наистина. Аз просто...

- Искам да напуснеш.

Луи:

Когато думите достигат до ушите му той изглежда напълно разкъсан. Мога да кажа, че наистина съжалява, но не ми пука. Ровил е в нещата ми без позволение! Има причина да оставя нещата си тук и да не ги взема, когато се преместих в апартамента си. Миналото се предполага, че трябва да стои в миналото. Период. Не се нуждая това да ми напомня колко ужасна е била връзката с родителите ми. Честно, искаше ми се просто баща ми да беше този, който да си тръгне след като нещата станаха трудни. Честно. Ако го беше направил, аз нямаше да се справям с начина, по който той се държи с мен. Нямаше да се справям с алкохолните му проблеми. Нямаше да се справям с това как ме биеше всеки следващ ден. Щеше да има толкова много неща, които щяха да останат невидяни.

- Луи, моля те... - Хари се моли, но аз поклащам глава. Изненадвам се, когато той всъщност се вслушва в думите ми и излиза от тук. Оставям в стаята си и чувам как той казва довиждане на майка ми и сестра ми, уверявайки ги, че си е прекарал добре времето и им предлага да се отбиват от време на време. Дори прави комплимент на майка ми относно готвенето и я пита за рецептата. Хари е много добро момче и аз честно се чувствам зле задето го изритах от тук, но... той просто не разбира колко трудно е това за мен. Всичко това.

Изведнъж чувам още изказани „довиждания" и входната врата се затваря. Не отнема много преди майка ми да влезе в стаята и да ме види стоящ на старото ми легло. Поглежда ме с малка усмивка. Опитвам се да задържа сълзите си докато оглеждам стаята, с която споделях толкова много спомени. Добри и лоши.