- И нещо планирано за днес? – опитвам се да кажа възможно най-обикновено докато сядам на дивана до Луи. Той е на телефона си, напълно фокусиран в това, което прави. Между другото мога да кажа, че сбръчква вежди заради устройството в ръцете си. След като отпива глътка от Редбула си прочиства гърло.
- Мислех си да поиграя малко футбол с момчетата. – казва. Все още не се извръща от телефонния екран.
- Футбол? Знаеш, че не ми харесва да играя... - признавам по-скоро изненадан, че той не е помислил за това. Сега ме поглежда объркано и оставя телефона си. Напрежението сега става схванато и странно.
- О... ти си помисли, че си поканен? – казва и разтрива врата си. Ауч. – Без да се обиждаш, наистина. Ние просто предположихме, че няма да играеш. Освен това, отборите ще бъдат неравно и ти знаеш...
- Няма проблем, наистина! Аз всъщност имам планове. – лъжа. Просто се опитвам да спася останалата част от достойнството си. Той повдига вежди към мен, любопитен е да научи повече. Дори не ми е дал никакви знаци откакто се върнахме от Барбадос. Искам да го накарам да ревнува. – Аз ъмм... ще излизам с Антъни, аз просто... исках да знаеш... исках да съм сигурен, че ти си планирал нещо, за да не ти е скучно...сам.
- Благодаря ти за загрижеността, но аз нямаше да се лаская, ако бях на твое място. Имам доста приятели, с които да изляза, благодаря ти много. – казва по възможно най-дръзкия начин. О, мамка му. Нещо грешно ли казах? Трябва да съм казал нещо. Той изглежда силно обиден. Но има нещо в поведението му, което ме дразни. Изведнъж се преизпълвам от емоциите си затова се боря да си държа езика зад зъбите. Преди да се осъзная слагам гориво в огъня.
- О, чукаш ли се с тях всеки път, когато ти се прииска? Или е просто с мен? – казвам и го шокирам с неприличния си език. Изненадана усмивка се появява на лицето му и аз не мога да кажа дали се наслаждава на това и наистина ли го намира като нещо забавно. – Знаеш, това сношение има значение за някои хора. – възкликвам и грабвам нещата си готов да напусна апартамента преди да съм казал нещо повече, за което ще съжалявам.
- Моля те, спри да го наричаш така! Звучи смешно. Господи, толкова си шибано неудобен. – извиква след мен. Дори не благоволява да стане от дивана.
ESTÁS LEYENDO
Survive
Fanfiction- Луи. Ти си моят ангел-пазител. Ти спаси живота ми. - казвам неуверено. Гласът ми е нестабилен и аз дори не мога да го разпозная. Стискам меката му и топла ръка. Очите му сканират всеки инч от лицето ми преди да избута къдриците ми назад. Поклаща г...
