Survive

Chapter 39

- Искаш ли да ти опаковам обяд?Предполагам, че ще работиш и през цялата нощ. – предлагам на Луи, когато денят е към края си и ние сме готови да си легнем. Луи е опаковал всичко и със сигурност това е странно. Ако аз ще работя през нощта ще си взема малко неща. Но единствения готов тук съм аз. Сложил съм най-необходимите неща и малко дрехи в чантата, готов съм за преспиване в скъпото имение на Лиам.

- Не, добре е. Те имат храна там. – той казва. Те имат? Не работи ли той в офис и работата му не се ли състои само в това да отброява? Как всъщност те ще имат храна там? Както обикновено запазвам мислите за себе си. – Между другото... чувствам, че не искаш да ходиш там довечера.. не харесваш ли момчетата?

Засмивам се.

- Не, харесвам ги много... малко съм уморен предполагам. – въздъхвам. Господи, искам да съм честен с него и да му кажа истината. Имам предвид, че знам, че мога. Но винаги, когато му покажа и частица от това, че не му вярвам той става МНОГО отбранителен.

- И моето бебе е уморено? – казва и се нацупва. Кимвам все още пакетирайки. Луи се доближава до мен и ме прегръща изотзад. Поставя целувка на врата ми. Хващам ръцете му и затварям очи. Никога не съм се чувствал толкова защитен от някого преди. Аз просто го обичам толкова много и големия ми страх е да не го загубя. Затова правя всичко, за да избягвам свадите, ревността си или нещо, което може да сложи край на това. Имам чувството, че той е стабилен колкото едно листо. Може толкова лесно да се изплъзне между пръстите ми, затова трябва да го подхранвам по най-добрия възможен начин.

- Ще ми липсваш.. – промърморвам. Луи ме обръща с лице към себе си. Поглежда ме със своята успокояваща и невинна усмивка. Възможно ли е да не бъда толкова привлечен от него? Трудно е да се тревожа, когато той е тук, защото винаги ме връща на земята.

- Един ден е скъпи.- казва с присвити очи. Преминава с пръсти през косата ми и отмества части от нея от лицето ми. Опитвам се да поддържам очния контакт, но се чувствам толкова недостоен. Луи се навежда към мен и поставя безброй целувки по цялото ми лице. Бих възразил заради това, че ме третира като дете, но всъщност обожавам факта, че той може да ме накара да се почувствам толкова малък. – Трябва да вървя сега...хайде. Ще те закарам до Лиам.