Survive

Chapter 3

Хари:

Събуждам се наистина късно. Дори е по-тъмно сега отколкото беше като заспивах. Чувам, че телевизорът е пуснат. Скачам от леглото и спомените ми се връщат. Мириша на повръщано и това е отвратително. Придружен с дълбоко вдишване, аз тръгвам към първата врата, която ми се изпречва, надявам се да е банята. За мой късмет е тя. Влизам и заключвам. Странно е да бъда в дома на непознат. Не съм бил извън вкъщи толкова дълго. Заставам пред огледалото и отражението ми е наистина безобразно. Протягам ръце и наплисквам лицето си. То е необичайно бледо. Имам черни петна около очите, а самите те все още са кръвясали. Не мога да си представя как съм изглеждал преди няколко часа.

Тениската ми е наистина мръсна и смърди. Обръщам се на обратно и виждам кош с дрехи. Ще възрази ли, ако си взема дрехи? Надявам се, че не. Грабвам бяла тениска и спортни къси панталони. Седят добре за разлика от тениската, която беше по-голям номер. Бързо изплаквам косата си, за да не се носи миризмата на повръщано из целия апартамент.

Когато излизам от банята се чувствам необичайно неудобно. Ето тук съм, носейки неговите дрехи след като съм използвал душа му. Той вероятно ще е шокиран. Когато влизам във всекидневната той стои там и гледа познато телевизионно предаване. „Приятели". Едно и от моите любими.

- Хей, къде са приятелите ти? – казвам с приглушени тонове, опитвайки се да не го стряскам. Той се обръща към мен, шокиран, че съм се събудил. Не изглежда така като да реагира веднага за дрехите, които съм облякъл.

- Излязоха преди няколко часа.- казва и аз внимателно сядам на фотьола, който е до дивана, на който той седи. Масата е отрупана с празни бутилки бира.

- Извинявам се, ако те са се държали твърде грубо, между другото. – добави като не направи очен контакт.

- О, не е това.. те изглеждат.. забавни!

Той се усмихва и намалява звука на телевизора, тъй като почнаха рекламите.

- Ъмм, аз взех от твоите дрехи, моите воняха.. надявам се, че няма да възразиш.. – добавям. Той най-накрая се обръща към мен.

- О, аз дори не забелязах. Няма проблем, приятел. – усмихна се. Наистина имаше хубава усмивка. Ти знаеш, вида, който е безупречен, за да не бъде оценен от някой.

- Изкъпа ли се както трябва?

- Само косата..

- Добре, не искам да съм груб, но .. ти вониш. – засмива се и аз не правя друго освен да почна и аз. Как може да прави тези неща? Да те обиди и да те накара да се изчервиш, когато ти направи комплимент.

- Имаш хубав акцент, от къде си?

- От Донкастър. Щях да питам и теб. От Чешир ли?

- Да. Как разбра?

- Просто предположих. Приятелите ми, с които се запозна са от Англия. С изключение на Найл.

- Русият? Забелязах.

- Да, но не бъди глупав. Той е брюнет. Просто отрича.

Луи се пошегува и двамата се засмиваме. Уау, той е доста мил и е лесно да се разбираш с него. Той е също удивителен. Има хубаво лице и дори съм сигурен, че е по-голям от мен. И косата му изглежда толкова мека и стилна. Представям си, че той е.. не, не Хари! Спри. Ти не може просто да си мислиш, че момчетата са сладки, не получавай надежди и недей си мисли, че те са гейове. Аз имам предвид, че това момче е нормално.

- Джоуи изглежда наистина добре в този епизод.

Или не.

- Не знам, мисля си, че Чандлър изглежда добре тук. – казвам, опитвайки се да го направя по-интересно.

- Добре, какво ще кажеш за Рейчъл? Виж колко е стилна.

Мамка му. Добре, той е нормален. Наистина нормален. Или може да е би? О, боже мой, трябва да спра да мисля за това. Познавам това момче от ден. Неговата ориентация няма значение.

- Да.. тя е хубава...