Survive

Chapter 38

Партито по случай рождения ми ден миналата вечер беше хубаво. Имаше взрив. Луи и момчетата го бяха планирали толкова перфектно като цяло. Нямах никаква идея, че ще ме изненадат. И фактът, че са довели майка ми го прави по-хубаво. Буквално бях заобиколен от хора, които обожавам. Никоя душа там не ме накара да се почувствам отхвърлен. Обикновено Джо беше наоколо и е хубаво, че повече няма да се срещам с него. Доста често майка ми започна да се чувства по-добре без него наоколо. След това, което видях миналата нощ тя изглежда по-здрава и щастлива.

Не мога да повярвам, че тя реши да задържи бебето всъщност...предполагам, че знае какво прави. Тя очевидно е убедила леля ми също да се премести в Ню Йорк. Тe ще живеят заедно и леля ми ще ѝ помага с бебето и аз мисля, че това е добре. Обичам леля си и мога да разчитам на нея. Хубаво е да има едно нещо по-малко, за което да се тревожа.

Факт е, че беше хубаво да я видя както и новите приятели, които намерих за няколко месеца. Хубаво е да видя какъв път съм изминал от октомври, когато бях на покрива. И всичко е благодарение на ангела, който стои вдясно от мен.

- Благодаря ти толкова много за миналата вечер и за... всичко. – прошепвам и увивам ръце около голото му тяло. Той е толкова изтощен и гушлив. Просто го обичам толкова много. Най-вече, когато е толкова малък и невинен.

- Още пет минути. – той излайва. Това не помага и аз се засмивам, когато той сбръчква вежди. Може да бъде ядосано малко бебе понякога.

- Просто исках да ти благодаря.

- Какво ще кажеш да ми благодариш като направиш закуска? – промърморва. Как може някой да бъде същевременно толкова малък и дързък? Трябва да разбера. Той е като чихуахуа. Малък, но наистина борбен.

Поставям целувка върху меката му буза и ставам от леглото. Внимателно отварям и затварям вратата след себе си, за да не го безпокоя допълнително. Когато тръгвам към кухнята първо трябва да мина през разхвърляната всекидневна. Хаотично е. Наистина ли никой не е благоволил да почисти? Има различни видове празни бутилки на масата и по пода заедно с остатъци от балони, снаксове и... Господи, ужасно е като го гледаш. Трябва да почистя по-късно.

Преди да направя закуска решавам да мина през банята, за да се освежа. Но когато влизам съм обгърнат от тежка миризма. Измивам зъбите си възможно най-бързо докато не чувам стенание точно до себе си. Обръщам се и изкрещявам.

- КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ? – извиквам и на практика се свличам на пода. Найл стои на земята в близост до тоалетната чиния. Той разтрива слепоочията си, когато ме чува да извиквам, позволявайки на махмурлука си да се влоши. Изсъсква ми.

- Моля те замълчи. – изревава и повръща в тоалетната чиния. О, ето каква е била тази миризма.

- Какво по дяволите правиш тук? Тук ли спа?

- Не, просто усещах, че тоалетната има нужда от прегръдка. Разбира се, аз просто спях тук, на какво ти изглежда? – това е първият път, в който виждам Найл толкова ядосан. Бих казал, че махмурлука говори, но виждам, че има нещо друго зад настроението му.

- ЧУХ ТЕ ДА ВИКАШ. КОЙ БЕШЕ ТУК? – Луи възкликва, когато връхлита в банята с нощната лампа във въздуха. Той е почти разсънен, но изглежда, че е готов за схватка с нарушителя.

- Грешна тревога, беше просто Найл. Уплаши ме. – обяснявам. Тогава Луи се намръщва и оставя лампата на пода.

- Къде все пак отиваше с лампата? – Найл пита.

- Не знам, просто взех първото нещо, което видях.

По-късно тримата седим на масата и закусваме, обсъждаме как Найл се е напил миналата нощ. Очевидно всеизвестната червенокоса Ели е скъсала с него и момент по-късно Найл я е видял да се натиска с момче на име Фред. Което доказва, че дори аз не знам някои от гостите от миналата вечер. Както и да е, Найл продължава с това как е попаднал в свада отзад и как е имало доста драма. После той бил се заключил в банята за цялата нощ, но дори не знае, че вратата е била отключена през цялото време. Добре, това е история.

- И какво се случи после? – питам.

- Ели си тръгна с Фред разбира се.

- Каква кучка. – Луи обобщава. Удрям го по рамото. Мразя, когато хората хулят дори да знам, че Луи нямаше това предвид.

- Както и да е. И къде Хари ще спи довечера? – Найл пита и аз съм както винаги объркан. Какво той има предвид под това къде ще спя довечера? Тук, нали?

- За какво говориш? – питам.

- Добре... аз имам нощна смяна  и... трябва да работя цялата вечер. И си помислих, че ти сигурно ще искаш да спиш някъде другаде? – Луи на практика заеква. Намръщвам се. Той сериозно ли? Аз мога да прекарам ЕДНА нощ сам. Не съм дете. Минаха месеци и месеци откакто самоубийствените ми наклонности изчезнаха. Няма нужда от специален надзор. Честно съм обиден точно сега. Той не ми вярва.

- Лиам предложи да спим у тях. – Найл окуражава.

- Това звучи невероятно, нали Хари? Какво ще кажеш? – Луи казва и разговаря с мен така сякаш убеждава дете. Просто кимвам. Прекарахме наистина хубави дни и не искам да започвам свада, затова и запазвам мислите за себе си.

- Разбира се.